Ето ни пак трите задружни приятелки на по 40+, персонажите от „Сексът и малкият град“ – Кристина, Марето и аз. Помните ли ни? Имам предвид от предишния път, когато разговорите ни в ексклузивната ни Viber група се въртяха предимно около една вагинална инфекция, кой е умрял от COVID-19, войната в Украйна и едно напиване в петък вечер, което не се отрази добре на три трети от нас.
Сега се включвам извъредно с нов епизод, понеже и четвъртата приятелка, Божка-викайте-ми-Би, се появи в общата картинка.
Направо като една съща Ким Катрал. Дъртият грък, съпругът ѝ, с когото живееше в Англия, взел, че умрял на 93 (по-добре късно, отколкото никога), и Би реши, че трябва да отпразнуваме свободата ѝ, както и кирливото наследство от един полуумрял бизнес с консервирани гръцки домати и едно златно чене, като си направим пътешествие четирите заедно.
Без деца, без мъже, без предварителни планове, изобщо волни патици. Птици, искаш да кажеш? Да де, все тая. Ще хванем пътя, пък ще видим къде ще ни отведе. Като Джак Керуак. Или както тръгвахме с по едни джапанки и една войнишка палатка на къмпинг през 80-те. А не, не може без план, въкликна Кристина. Било нелепо, несериозно и не ни отивало на положението. Какво положение имаш ти, ма? Нито си бременна, нито работиш за Външно министерство!
Чакайте, чакайте, аз също искам да знам къде ще ходим, какво ще правим и за колко време, за да си преценя какви дрехи и колко козметика да нося, казах аз.
На мен пък ми е все тая, каза Марето, стига да се махна за малко от къщи и от тия тъпаци в работата, че майката ми разкатаха напоследък.
Хайде в Ню Йорк, предложих аз.
Като ще сме волни патици, поне да сме волни в епицентъра на секса и града. Ще си поделим парите за един чифт Маноло Бланик и всяка ще го носи по един ден. Ще идем да се поклоним пред къщата на Кари на „Пери Стрийт“ и ще пием „Космополитън“ на корем – както си му е редът. Пък може и някой секс да ни се закачи, кой знае.
Тц, няма да стане, ще трябват визи.
Аз имам, вдигнах ръка, десетгодишната ми още не е изтекла!
Ми ходи си сама тогава, тъкмо няма да трябва да делиш Бланика с нас – чудно ще се връзва с ортопедичната ти наколенка.
Тогава вдовицата да каже – и без това предложението е нейно.
Созопол?
Е хубава работа – нали Джак Керуак, какъв Созопол!
Добре, намеси се Марето, с леко раздразнение, както ми се строи. Хайде тогава да се срещнем по средата на двете предложения – в Париж. Отдавна ми се ходи, а тоя моя обича да посещава само градове, откъдето са любимите му футболни отбори – Ливърпул, Барса, Септември Симитли, такива… Пари Сен Жермен не са му изобщо на географската карта.
Спогледахме се въпросително. Всички бяхме „за“. Даже Кристина, която е „против“, дори когато е „за“.
И просто ей така, един хубав ден в началото на лятото, през който не спря да вали, а Марето (пак) имаше цистит, тръгнахме за Париж, Франция.
Какво се случва през първите два дни на пътешествието на четирите приятелки разберете на: https://mamamia.bg/pod-kilima/i-prosti-ej-taka-epizod-1/?fbclid=IwAR1LYdKnLEAkiHc_sT4R6bx-tJQSe02k2A9tZNeI8mQzjkB04DNltXdSAb4
