Имаше една година, май беше 2016-а, когато бях буквално обсебена от изкуството на безобразника-грозник Густав Климт. Основателят на школата на Виенския сецесион, този майстор на четката от началото на 20-и век е личност, която веднъж навлязла в кръвоносната ти система, дали чрез произведенията си или чрез личната си история, остава завинаги да циркулира в тялото ти – за да те разболява и цери едновременно.
Maлко хора обаче знаят, че неговата муза, загадъчното лице, вдъхновило едно на най-известните произведения на съвременното изобразително изкуство, “Целувката”, представлява своеобразна ода на любовта към единствената жена, която иначе похотливият и развратен художник някога е обичал истински и която остава негова верна спътница до края на живота му. И с която, между другото, най-вероятно никога не е имал физическа връзка.
Това е историята на нестандартната любов между художника-символист Густав Климт и дизайнерката-авангардист Емилие Фльоге.
За ползите от френския език
Koй би предположил, че една от най-емблематичните артистични двойки на миналия век ще се сближи посредством уроци по френски! Обаче се случва точно така.
Семействата Климт и Фльоге са всъщност роднински свързани. Густав, второто от общо седемте деца на Ана, неосъществен музикален талант, и Ернст, гравьор на злато, е роден през 1862 г. в Баумгартнер, недалеч от столицата на Австо-Унгарската империя. Емилие се ражда 12 години по-късно във Виена в семейството на производителя на лули Херман Фльоге.
Въпреки че двамата бъдещи партньори поемат по различни писти на изкуството, два фактора ще допринесат за това пътищата им да се пресекат съдбоносно. Първо, и двамата се движат в една и съща бохемска среда във Виена. През 1891-а пък братът на Климт, Ернст, се жени за най-голямата сестра на Емилие.
Същата година Климт рисува портрет на новата си снаха, но интересът му е още по-силно привлечен от красотата на 17-годишната бълдъза. Още от първите дни на запознанството им, той всячески се стреми да спечели симпатиите й. За целта дори склонява да учат заедно френски. Разбира се, да се научи да спряга глаголи в минало време не му е приоритет – вълнува го единствено близостта до младото момиче. Така и преминават първите им “срещи” – в невинни и полезни лингвистични занимания.
Година по-късно Ернст умира и Густав става настойник на новородената му дъщеря. Това става повод той да прекарва повече време със семейството на сватовете. И с Емилие, разбира се. От 1897 г. нататък двамата стават неразделни, демонстрирайки почти болезнена привързаност един към друг.
Въпреки че не обича особено да се социализира, заради нея Густав постоянно прави изключения – придружава я на театрални и оперни спектакли, както и на различни светски събития. Летата задължително прекарва във вилата на семейство Фльоге на брега на езерото Атерзее. Именно по време на тези летувания той рисува серия пейзажи, които представляват единственото отклонение от предпочитания от него жанр – портретизма. Заради странния начин, по който се облича, заради сандалите на босо и рошавата брада, местните започват да го наричат Валдшрат – “Горския демон.”
Художникът не обича да напуска Виена, защото това означава да бъде далеч от Емилие.
Как се развива във времето сърдечните и професионални взаимоотношения между двамата творци разберете тук: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-gustav-klimt-i-emilie-floge-edna-lyubovna-fantaziya-pretvorena-v-izkustvo-za-milioni/?fbclid=IwAR1eKZanL6EvIa3UvXRNTJFAQfqM7C3OLe0AkxmIb2Neyd4fU3-G4g6HSHg
