Ден 4
Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.
Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава.
Само да припомня, че предната нощ Би се прибра по никое време в квартирата – влюбена и с НОВ ТЕЛЕФОН, който, както стана ясно, спасеният от моста ѝ купил, извинете!, за да не реве по нейния, дето с кьопавите си ръчички изпусна в Сена. Тази сутрин вдовицата стана в 10 и половина, говори на балкански английски по НОВИЯ ТЕЛЕФОН половин час и после, вместо да направи по едно турско кафе, ни сервира следната новина:
– Момичета, Азиз кани всички ни на вечеря в любимия му ресторант.
– Певецът? – Марето извива вежди в знак на учудване в такава арка, че кожата на челото ѝ се нагъва като акордеон. Ами така е, като и дума не иска да чуе за ботокс!
Азиз със „з“, – уточнява Би.
И понеже продължаваме да я гледаме недоумяващо, коя с ботокс, коя без, тя доуточнява:
– Бъдещият ми втори съпруг.
Ааааа, ама разбира се, ТОЗИ Азиз, за когото очевидно е успяла да се сгоди снощи, докато ние, патките, сме спали.
Хубаво, ще вечеряме с жениха, пък ако е решил да почерпи, направо отсега тръгваме. Но денят е още млад, а Кристина ни е подготвила изненада – букнала ни е частен тур. Ура, извиквам вяло аз, защото не обичам да ходя пеша. И не обичам да разглеждам забележителности. Значи, ако турът включва Айфеловата кула, черкви и въртележки, ще я убия.
– Няма да разглеждаме забележителности, – казва Кристина. – Не съм чак толкова банална, алоо! Ще разглеждаме прочутите парижки битаци.
Моля?! Нещо като Малашевци, само че в Париж? Леле, каква тръпка – дали ще си намеря транзистор ВЕФ или поне медал от международна спартакиада на енергетиците от 70-те? Опитвам се да се измъкна от мероприятието, но Кристина ме порязва като натъртва, че е похарчила 350 евро лична пара, за да ни направи кефа. Абе щом няма да спасяваме китове или да протестираме с жълти жилетки, този кристинин избор си е направо разкош.
Какво се случва по време на разходката из битака разберете на: https://mamamia.bg/pod-kilima/i-prosti-ej-taka-epizod-3/?fbclid=IwAR2vWaTQxcnRCB_7R6_CrRzN4YE24tPzvhMuzQxzzLzBvC3h3ndq4DTqaxY#goog_rewarded
