Не знам дали е от менопаузата, или от мириса на лютите чушки, дето си пукам на туристическия котлон на терасата, обаче напоследък често ме налазва носталгията по времената, когато като деца прекарвахме почти цялото лято на село. Времената, когато се качвахме на стол, за да стигнем уж скрития зад брашното и юфката в кухненския шкаф буркан с белите стотинки, когато родителите ни бяха безсмъртни, а представата за безгранично щастие се заключаваше в усещането за летене, спускайки се с Балканчето по нанадолнището. И, да, същите тези времена, когато всяко градско дете…
Вучето и Chat GPT си сравняват спомените от 80-те, когато всяко българско дете прекарваше лятната си ваканция на село
