Стресирани до степен самоубийствени мисли. С избили херпеси по горната устна от лочене на вода от обществени чешмички и с гъбички по ноктите на краката от кисненето им във фонтани, обявени от ЮНЕСКО за историческо наследство.
С чревни разстройства от стрийт фууд и слънчеви изгряния като от пребиваване на Меркурий.
По този начин голям процент от летовниците се завръщат по домовете си в пъти по-лошо психическо и физическо състояние, отколкото са ги напуснали.
А са ги напуснали с намерението да прекарат едно незабравимо лято… като никое друго. Обаче в крайна сметка и това лято се оказва като всяко друго – нещо средно между “Челюсти” и “Опасно синьо”, само че без бялата акула и Джесика Алба.
Иначе казано, пълен ужас.
Като се замисли човек, лятната отпуска изобщо не е време за почивка, а напротив – за къртовски труд. И се получава така, защото повечето хора до такава степен са вторачени в идеята да си изкарат “топ”, че влагат много повече усилия, енергия и пари в начинанието, отколкото в което и да е друго такова през останалото време от годината.
И, да, снимките в социални мрежи може и да заблудят, че леляният летен парадайз е достигнат, но, о!, само ако можеше 3-мегапикслеловата селфи камера да запечати действителността зад всичките тези гъзарски кадри!
Работата е там, че след като разтоварят куфарите, децата и собствените си уморени телеса от автомобила/самолета/влака, в главата им започва да кънти познатият от предишни летувания рефрен: Ох, най-после ще си почина от почивката.
А можеше да е много по-лежерно, по-ненатоварващо, по-икономично… или, просто казано, по-просто.
