Лягате ли си понякога с мисълта “Още един ден, в който не използвах тангенс и котангенс”? Или че за пореден ден не ви се е наложило да бродирате, откакто в трети клас заданието по трудово обучение беше да избродирате заек с бод зад игла върху парче плат от панама?
Седите, или по-скоро лежите в леглото и се чудите, защо, аджеба, ви е трябвало да ходите на училище като нищо от това, което сте учили през всичките тези 12 (ужас!) години, не ви е помогнало в настоящия живот?
Даже не и в писането на коментари във Facebook, понеже все някой, по-умен от вас, ще се заяде за лошата граматика: “Алоо, нещо да си чувал за запетайки, пълни, непълни членове, главни букви? Ти на училище не си ли ходил?”.
Абе не е като да не си ходил, обаче някак не ти излиза сметката в полза на ползите от училището.
И пак повтарям – това са цели 12 години, братче! 12 години, пропаднали в небитието на принудата и безсмислието, които иначе си могъл да прекараш безгрижно като всeки, който си живее безгрижно живота и не му дреме, че 8 по 7 е 63.
Ох, глупости, 54, исках да кажа.
Добре де, знам го, само се шегувам – 56.
Но в интерес на истината, верният отговор ми го подсказа един приятел, който надничаше зад гърба ми какво пиша, и като видя “63”, направо полудя. Ето такъв човек като него бих посочила за жокер, ако някога участвам в “Стани богат” – човек, който си спомня таблицата за умножение дори 40 години, след като я е научил във втори клас.
А се обзалагам, че помни и други неща като например дали киселината се добавя към вода, или обратното. И как се ползва транспортир.
Преди да започна да пиша този текст, си мислех да заявя с вулгарно високомерие, че и на мен училището НЕ ми е попречило на образованието. После обаче се замислих…
А какво измисли Вучето в крайна сметка прочетете на: https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/nauchenoto-v-uchilishte.html?fbclid=IwAR14J2YycwpbEG_1juZV0iyApzHbOsYYYTH44xKFNQZRAvPn6EjI9GKPCDw
