Koгато един ден през далечната 1992-а баба ми Злата влезе в стаята ми и видя плаката на The Cure редом до този на германския национален отбор по футбол на стената, се хвана за сърцето, заби показалец в лицето на Робърт Смит и изписка: “Леле, чеде, кой е тоя страшният, нагримираният? Сигурно яде деца и се моли на Дявола!” Не, ма бабо, супер си е човекът – просто има по-нестандартен моден вкус. Хранителните му навици не ги знам, обаче за твое сведение е атеист и на никой не се моли. Да…
Робърт Смит и Мери Пуул: Той, тя, едно червено червило и една любовна песен
