Koгато един ден през далечната 1992-а баба ми Злата влезе в стаята ми и видя плаката на The Cure редом до този на германския национален отбор по футбол на стената, се хвана за сърцето, заби показалец в лицето на Робърт Смит и изписка: “Леле, чеде, кой е тоя страшният, нагримираният? Сигурно яде деца и се моли на Дявола!” Не, ма бабо, супер си е човекът – просто има по-нестандартен моден вкус. Хранителните му навици не ги знам, обаче за твое сведение е атеист и на никой не се моли. Да й разказвам колко велик музикант е и как си пускам “A Forest” на лууп по три пъти на ден просто нямаше смисъл.
30 години по-късно вокалистът на британската готрок-постпънк-нюуейв банда вече не стряска бабите по света – те вече са виждали далеч по-страховити неща да изпълзяват от дебрите на шоубизнеса и един понапълнял техен набор с пчелен кошер вместо коса, очна линия и размазано червило няма как да им докара аритмия.
Днес обаче съм тук, не за да обсъждам външния вид на Робърт Смит, нито музикалното наследство на The Cure и огромното им влиянието върху световната поп култура изобщо, a за да ви разкажа за 50-годишната му връзка с една жена, която е не по-малко ексцентрична и нестандартна в мислите и делата си от него. Една жена, която продължава да го ръчка да бъде своята най-добра и достоверна версия. Това е разказ за един съюз между двама души, който повтаря поговорката “Търкулнало се гърнето – намерило си похлупака.”
Когато си откачения аутсайдер в гимназията и въпреки всичко любовта те намери
Робърт Джеймс Смит се ражда през 1959 г. в Блекпул в семейство на музиканти. Затова не е чудно че той и по-малката му сестра, Джанет, от съвсем малки проявяват забележителни музикални умения – тя с пианото, той – с класическата китара.
Училището, което Смит посещава между 70-а и 72-а, самият той описва като изключително либерално за времето си учебно заведение, с иновативен, експериментален подход към децата. Робърт е изкушен да провери до каква степен може да обтяга нервите на училищното ръководство и един ден се появява в училище, облечен с черна кадифена рокля. Само че и при тази негова проява на ексцентричност учителите демонстрират завиден стоицизъм: Ех, вдигат рамене те, това е просто фаза, през която момчето минава, някаква криза на личността, която трябва да му помогнем да преодолее.” Съучениците обаче съвсем не са толкова толерантни и след часовете четири по-големи момчета го спукват от бой. Това ще е първият от много последвали случаи, в които Робърт ще има проблеми заради начина, по който избира да изглежда и да се държи.
През 1972-а се премества в “Свети Уилфрид” – училище с много по-строги изисквания и консервативни нагласи. Пет години по-късно е изключен за упражняване на “лошо влияние” върху съучениците си с музиката на тогавашната му група Malice[1]. Но инчае през времето, прекарано в гимназията, юношата изобщо не си губи времето – освен че свири в група, давя изява и на другия си талант, артистичния, като посещава училищния драматичен кръжок. Именно там се запознава с бъдещата си съпруга, когато и двамата са на 14.
Тя се казва Мери и въпреки славата на ексцентричен темерут, която му се носи, тя не се притеснява да я виждат заедно с рошавото момче с китарата.
Как ще се развият по-нататък нещата между тези двамата четете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-robart-smit-i-meri-puul-az-ti-edno-yarkocherveno-chervilo-i-edna-lyubovna-pesen/?fbclid=IwAR13U1wZ9pVQMRqGhPNgUvgAR-EcB7E8loYVZLv8s2rG7PwBc7iygRIH2GA
