Забелязали сте сигурно колко често прибягвам до примери от „Сексът и градът“, когато започвам текст, в който ще се говори за море, любов и още нещо (като под „и още нещо“ разбирайте секс). Сега няма да изневеря на любимия си похват и ще ви приканя да си припомните как, след като Кари и Тузаря се ожениха и заживяха в чисто нов мезонет с дрешник колкото Третяковската галерия, Кари предпочете да запази стария си апартамент. Да си ходи там от време на време, да посяда в ратановото кресло с купа череши в скута, да чете списания или да пише. През сезоните и годините тя се доказа като жена, която хем неистово търси любовта „и още нещо“ (но не и морето), хем като жена, която изключително държи на личното си пространство.
Да живееш с любимия е прекрасно, разбира се, но да живееш сам също има своите неоспорими предимства. Възможно ли е обаче да получиш най-доброто и от двата свята – да си женен, при това щастливо, но и да запазиш статута си на свободен електрон? Да правиш всичко, което женените правят, обаче когато ти се прииска, да се прибираш в собственото си жилище, окачайки на дръжката на вратата метафоричната табела „Не безпокойте“? Звучи несериозно, незряло и егоистично, ще кажете вие, обаче над 114 хиляди датчани няма да се съгласят с вас. Защото тези хора са открили топлата вода в семейните отношения – перфектния баланс между „ние“ и „аз“.
