Аз съм един ужасен, зъл човек. Всеки един от малкото хора, които успяха да ме опознаят, в крайна сметка ме намразиха.” Тази тъжна равносметка си прави нашият 91-годишния герой в моментите, когато излиза от мъглата на деменцията. Отегчен и отвратен от твърде дълго продължаващия живот, с часове той седи, сгърчен на две в прашасалото кресло, мърмори си нещо ядосано под носа и клати глава. Когато някой идва да го посети, той се нахвърля срещу него с нищо непредизвикани обиди и псувни. После отново утихва и съсухреното му старческо тяло се прегърбя още повече под бремето на разкаянието:
“Винаги съм бил една четвърт нормален и три четвърти хомосексуален, но се опитвах да убедя себе си и другите в обратното. И това беше на-голямата ми грешка в живота.”
Първи смърти, първи разочарования от живота, първи секс, първи творби
Уилям Съмърсет Моъм, най-малкият от четирима братя, се ражда през 1894 г. в родилното отделение на британското посолство в Париж. Първата си голяма трагедия преживява едва осемгодишен – смъртта на майка му така го разтърсва, че оттогава започва да заеква.
Няколко години по-късно губи и баща си. Останал кръгъл сирак, грижите за него поема чичо му, женен пастор със студено сърце, когото по-късно ще опише в шедьовъра си “Души в окови” (1915) като “нежесток, но глупав човек.” С навършването на 16-годишна възраст идва краят на престоя при ненавистния чичо – период, който Моъм определя като “пълна скръб.” Младежът заминава да учи немски в Хайделберг, а там покрай езика научава и други работи, губейки девствеността си с момче-англичанче.
Литературната си кариера Моъм започва през 1897-а с написването на “Лайза от Ламбет”. Ще минат обаче десет години преди да настъпи големият пробив и да започнат да валят големите пари. И го прави в театъра. Още първата му пиеса, “Лейди Фредерик”, жъне моментален успех, какъвто, между другото, ще постигнат и повечето от пиесите, които ще напише през следващите две десетилетия.
Положителният прием на критиката и публиката го освобождава от робията на всеки начинаещ писател, борещ се за физическо и творческо оцеляване – писането за пари. “Слава богу, вече мога да гледам залеза, без да мисля как ще го опиша,” въздиша с облекчение той.
Проклятието на Оскар Уайлд
Живеейки във времена, когато да си гей не е стикер, който с гордост да залепиш на челото си, Моъм приема много лично унизителния публичен съдебен процес в обвинение за содомитство срещу Оскар Уайлд. Последвалите процеса събития, които съсипват тялото и духа на един от най-знаковите, екстравагантни и ярки творци на Острова, карат Моъм да преосмисли приоритетите си и да се убеди в предимствата на това да бъде “нормален”.
Или поне да се преструва на такъв. Да, трябва да се задоми и то възможно по-скоро, за да разсее всякакви съмнения относно нестандартната си сексуалност и най-вече за да не го постигне трагичната съдба на неговия колега. До този момент той се е ползвал от услугите изключително на млади проституиращи мъже и, обхванат от параноя, няма как да не се страхува, че е въпрос на време някой от тях да се раздрънка и да му докара беля на главата.
Затова тръгва на лов за съпруга.
Дали ловът ще бъде успешен разберете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-samarset-moam-istoriyata-na-edin-razkasvan-mezhdu-istinata-i-lazhata-dalga-i-lyubovta-biseksualen-bogat-i-neshtasten-genij-na-peroto/?fbclid=IwAR3FKJQfXWyxX6l-SDgYDdVqFmDJyoFUZXKN6nntMgxhjpJiAsPP5v0UEm4
