Тъкмо привършвам тренировката с гирите и лафенето с грамаданския исландец и сестра му, мъжкараната, когато започвам да не виждам с дясното око. Явно съм се заслепила от флуоресцентните лампи в джима. Преобличам се и по навик се меря колко кила съм. После се качвам с ескалаторите да втория етаж на мола и веднага се забивам. В ресторант, много ясно, а не в някой магазин, понеже не съм по покупките, шляенето по бутиците и зяпането на хората (плюс деца!). Докато си допивам чашата с вино, Б., полу-норвежката ми сестра, се включва…
Напред-назад, надолу-нагоре, наляво-надясно – Част 3
