Month: August 2024

Ето какво се случи в последната за мен момински запой. Годината е 2008, или 2009-а. Или пък беще 2010… не поня вече, ама няма значени 6 Юни Ето какво се случи в последната за мен момински запой. Годината е 2008, или 2009-а. Или пък беще 2010… не поня вече, ама няма значение. Марето и Кристина са двете ми най-добри приятелки на този свят. Запознавала съм ви вече с тях – индиректно, белетристично. Днес, докато пием обедни фрапета, разредени с бири, Марето ни поднася новина, която не ни изненадва особено, а…

Те са прелетели стотици, а понякога даже и хиляди километри, само за да те видят, понеже нещо са се затъжили (като че ли няма Skype за тая работа!). Но всъщност ти си по-скоро претекстът, за да видят малко свят, “че то само в България не се седи”. Носят ти много поздрави “от всички вкъщи” и вафли “Морени” – “нали са ти любими”. Виждаш умилението в очите им и някак не върви да им кажеш, че са ти били любими в шести клас, а сега вече не ядеш никакви захарни изделия…

Созопол, 1986 година.  Аз съм на 13 и наесен ще съм в седми клас. Заедно с по-голямата ми сестра сме на пионерски лагер и си прекарваме горе-долу добре. Освен че за сефте през живота си опитвам миди, печени на ламарина, се случва и още едно знаменателно събитие: за първи път през младия си живот виждам чисто гол мъж на живо! И то не защото тайно съм се промъкнала в лятната момчешка къпалня, за да задоволявам нездравото си пуберско любопитство към гениталиите на противоположния пол. Мъжът без бански си лежи съвсем…

Защо ни трябваше през четвъртата си вечер да се натъпчем като дойни крави с марокански манджи, “деликатно овкусени с богата палитра от екзотични подправки”, както ни бяха представени от сервитьора ни, Юсеф. Деликатно, ама друг път! То не бяха паници, преливащи от пикантни маслини, люти чушки, чили сосове, хариса…  Първите позиви за спешна евакуация към санитарния възел идват малко след като Юсеф сервира осмото ястие. Палачинки багрир. – Аз повече не мога, – заявява Кристина и се отпуска с тягостно хриптене назад, върху кичозните плюшени възглавници, сплесквайки ги с телесата…

Ден 4 Знание е, че доматът е плод. Мъдрост е да не го слагаш в плодова салата.Това обаче не важи за нас, четирите приятелки: Знаем, че сме домати и въпреки това се ръгаме в плодовата салата. Това е метафора. И шегичка едновременно. Но и не съвсем, понеже всеки един час, откакто сме в този пусти Париж, е потвърждение на моето изначално убеждение, че мястото ни изобщо не е тук. Както и на планетата Земя по принцип, но това сега няма да го обсъждам. Ден четвърти го потвърждава. Само да припомня,…