Paris, Paris… Част 4

Защо ни трябваше през четвъртата си вечер да се натъпчем като дойни крави с марокански манджи, “деликатно овкусени с богата палитра от екзотични подправки”, както ни бяха представени от сервитьора ни, Юсеф. Деликатно, ама друг път! То не бяха паници, преливащи от пикантни маслини, люти чушки, чили сосове, хариса…  Първите позиви за спешна евакуация към санитарния възел идват малко след като Юсеф сервира осмото ястие. Палачинки багрир. – Аз повече не мога, – заявява Кристина и се отпуска с тягостно хриптене назад, върху кичозните плюшени възглавници, сплесквайки ги с телесата…