Хелоуин 2024: Време е да се гримираме, време е да се костюмираме

Октомври 1996-а. Първият ми Хелоуин. А беше първи, понеже, знаете, през първите години на демокрацията в България този празник, смятан за проводник на капиталистическа диверсия и упадъчен морал, все още не се празнуваше повсеместно, а само в средите на определени малки общности от западен тип, каквато беше академичната бохема на Американския университет в Благоевград. Не помня много от самия ден – май беше само някакъв обикновен студентски купон, на който всички се маскираха с водка “Савой” с пепси. Помня обаче, че в дискотеката в Младежкия дом след това за първи…

Nuat phaen thai… или масаж в тайландски стил

Нали зациклих наскоро в размислите и анти-страстите около сегашния ми апартаментен живот с двете съквартирантки в Копенхаген, та затова ми дойде отвътре да покажа как обича да си прекарва всяка трета неделя 30-годишната, доста несимпатична и крайно скучна тайландка, с трудното, поне за мен, за запомняне име, Ануа Патчарин. Обича да й мачкат тело̀то. На пода в хола! (Очевидно “физиотерапевтът”, слаботелесният чичка с дръпнатите очи и нула знание на други езици освен родния на клиентката, е illegal, а почти двучасовият му масаж е платен на черно от джобчето на Покемонката…

Диагноза: Живот със съквартирант

В големия и – ах, сърцето ми се свива – много скъп апартамент във възраждащия се квартал Sluseholmen в Копенхаген, отскоро живея с две момичета. По принцип се дразня, за да не кажа, че направо се отвращавам от ситуацията да живея с други хора (една котка само бих приела горе-долу положително), ама нали намекнах, че не мога да си позволя да се разполагам като бей из целия грамадански мезонет, чийто месечен наем е 26,000 крони (!). Едната съквартирантка е 21-а годишна норвежка от руска мама, студентка, синеока и русокоса, тиха…