Month: October 2025

В модната колекция на зимните палта на средностатистическите скандинавски млади жени (и по-екстравагантни младежи с впити в стегнатите задници дънки и синьо-черни лакове на ноктите) тази година преобладават тези в стил “Бабугери” (или още наречен “баба̀ри”, “кукери”, “чауши”, “джамалари” и др.). Кройките на тези къси, космати палта и особено тъмните шарки на изкуствените животински кожи показват креативност и дори любопитното намигане.Ето ви една загадка от вчерашната ми папарашка снимка на пътуваща жена с fluffy coat в копенхагенското метро . Няма да ви питам колко горе-долу струва този вид дреха, а…

Ехоо, ще се маскирате ли като Дракула, Бийтълджус или Круела Де Вил, за да изглеждате хем зловещи, хем оригинални в последния октомврийски ден? Ясно ми е, че от години хиляди българи кукери, ох, пардон, имах предвид Патриоти (задължителна главна буква!) показват възмущение и се обявяват против Хелоуин – празника, започнал преди стотици години, в днешна Ирландия. Още в предхристиянска Европа келтите празнували нова година горе-долу по това време – малко преди началото на зимата.  Когато пристигнах да живея в Копето преди 9 години, нямах представа, че в Дания, както и…

Викайте ми Печалното Вуче. Викайте ми  Гневното Вуче. Но може и  Вуче Късото Чорапче.  След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в  болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години:  аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже…

Имам такива периоди напоследък, че едва ли не на всеки два часа ми се случва нещо или болезнено, или дразнещо, или опасно, или и трите неща едновременно. Искам да изляза най-после от тоя кръговрат, ама не става. Продължавам да си седя в чистилището, чистя си греховете, но не с молитви, а с веро и шкурка,  и вместо да заминавам най-после за рая, не мърдам оттам.  Давам ви пример. Вчера, след събуждането от сън и миенето на зъби, тръгвам да пия кафе  и – прас! – удрям си босия ляв крак…