Макар тенденцията постепенно да се променя, в България все още сме свикнали да гледаме на LGBTQ парадите като на някакъв нетипичен за нашата култура феномен, натрапен ни от “Запада”. Нещо като Свети Валентин, Хелоуин и пиците с ананас, само че не толкова безобиден като тях.
За някои българи мирното шествие на хора с различна от хетеросексуалната ориентация е тъмно (въпреки привидната си пъстрота) и коварно (въпреки привидната си добронамереност) зло, което целѝ да направи на пух и прах християнските ценности и да насочи невинните дечица катастрофално “вляво”. Милиони хора по света обаче са на противоположното мнение и са превърнали прайдовете в повод за всенародна веселба. От Мадрид до Стокхолм и от Тел Авив до Вашингтон всяка година хората излизат по централните улици на своите градове, за да отпразнуват с гордост триумфа на различията.
Месец юни е синоним на прайдовете по света. А тази година юни е още по-специален отвсякога, защото тази година се навършват 50 години от Стоунуолските бунтове, които започват на 28 юни 1969 г. и в последствие се превръщат в катализатор за световното движение за гей права.
С готовност ще отведем тези от вас, които проявяват любопитство какво и как се случва извън “наше село”, на тези горещи точки на планетата, където традиционно се провеждат най-грандиозните, най-посетените и най-щурите гей паради, които някой някога е виждал.