Аз: Здравейте, казвам се Мая и съм веганофобка.
Групата (в хор): Здравей, Мая.
Тази размяна на реплики е измислена, понеже не знам да има групи за самопомощ “ААВ” (Анонимни антивегани), в която едни хора се събират, за да хейтят други хора с различни от техните хранителни навици. Но дори и да имаше, аз нямаше да мога да се присъединя, тъй като щеше да има конфликт на интереси.
Понеже и аз съм веган. От 25 години. Но също така съм и троянският кон в лагера на веганите, аз съм синът Брут на веганския Цезар, аз съм и случайно попадналата в салатата маслинена костилка, която счупва веганския зъб. Причината за моето предателство е, че така и не успях да се впиша в лайфстайла на веганската култура и да обикна всичките й проявления в модерната урбанистична среда.
През последните няколко години веганството претърпя драстична метаморфоза. В миналото най-вече философи (Питагор и Платон, например) и хора на изкуството са избирали да се хранят само с растителна храна и са го правили най-вече по етични причини. А Леонардо да Винчи, още един от известните в “отбора”, често казвал, че тялото му няма да бъде гроб на други същества.
Обаче от начин на хранене и философия, които отхвърлят консумацията на храни от животински произход и заклеймяват експлоатацията на животни, веганствто се превърна в поредната модна изгъзица. В туристическите сайтове вече цели градове се рекламират като “vegan friendly”. Културата на т. нар. “commpassionate consulation” (състрадателна консумация) завладява Европа с бързи темпове.
И още: https://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-go-triyat/id_924755615_Byagay_prase_obicham_te
