В живота и пред камера той е толкова смешен, че хората от близкото му обкръжение, както и членовете на снимачния екип буквално се напикават от смях всеки път, когато Робин реши да импровизира. Спонтанно измислените реплики и лицевите мимики оставят всички без дъх и… сухо бельо. Иронично е някак как един от най-гениалните комици на нашето време, Дон Жуан по душа и неуморим Арлекин по природа, си отива от този свят по толкова тъжен начин, че дори ангелите в Рая и до ден днешен не са спрели да ридаят.
За нас е привилегия да ви поканим в света на една холивудска знаменитост, който живя на пълна скорост, обичаше много жени, забавляваше с изкуството си малки и големи, лоши и добри, но самият той беше преследван през целия си живот от демони на злото, които в крайна сметка успяваха да надмогнат над волята му за живот.
Добре дошли в черната комедия на Робин Уилямс!
Започваме…
Водка с тоник, две лимончета и малко кока?
През 1976 г. Робин току що е напуснал предсрочно престижното нюйоркско училище за артистични таланти “Джулиард” (защото според преподавателите му по актьорско майсторство той няма шансове да нагоди самородния си комедиен талант към консервативните академични изисквания на школата). Вярно, без диплома е, но затова пък е зареден до козирката с големи амбиции да завладее света. Мести се в Сан Франциско, където участва в ситкоми и се пробва като стендъп комик по разни клубове. За да припечелва допълнително по някой долар, бачка и като барман. Именно на бара, застанал откъм страната на напитките и резенчета лимон, се запознава с първата си съпруга, Валъри Веларди. Много е готина, разкрепостена и освен това самата тя е възпитаничка на “Джулиард”, само че в балетната група. Робин е от онези тип бармани, които дрънкат непрекъснато (при това с превъзходно имитиран френски акцент!) и ако си леко подпийнала мадама, просто няма как да не си паднеш по него. Въпреки косматите си ръце, клюновидния нос и цялостното излъчване на ирландски злосторник, Валъри остава влюбена в чаровния смешник дори след като отрезнява. Двамата се женят на 4 юни 1978 г.
Няколко години Валъри стоически търпи наркоманските изцепки и разгулния лайфстайл на мъжа си. Но въпреки това таи някаква надежда за връзката им. Надеждата се оказва илюзорна, но достатъчно реална в нейната глава, за да я подмами да роди дете на Уилямс. Синът им Закари се ражда през април 1983 г. Щастливият татко се заклева, че по този повод ще се отърве от кокаиновата си зависимост. И действително го прави. Обаче да шмъркаш е едно, а да имаш синдрома на “палавото око” – съвсем друго.
Как се проявява синдромът при Уилям разберете тук: https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-robin-uilyams-i-gospozha-depresiya-kogato-edinstveniyat-izhod-e-smartta/?fbclid=IwAR199HeREdTJuM_Dd0AmPGusI3vDnYW0nvUbl5n-HJ1mLCowP_J5TPlh5tM
