Подозирам, че текстът, който предстои да напиша и който вие след това ще прочетете (целия, надявам се, а не само изреченията, написани с удебелен шрифт), стилистично ще се движи по класическата за Поколението Х ос “какво беше някога – какво е сега”. И задължително ще има една метафорична въздишка под линия, предизвикана по-скоро от чувство за обреченост и невъзвратимост, отколкото от носталгия.
Не съм от тези, дето ще вкарат от две до шест ракии и ще почнат да разправят, че едно време беше по-добре, а сега е***а майката на всичко, включително на телевизията, футбола и киселото мляко.
Напротив, аз съм от тези, дето не престават да се удивляват на изобретенията, които ражда човешкият мозък. Прекланям се пред гения, който ни е дал конферентната видеовръзка, 3D принтирането, контрацептивния пластир, генетичната редакция и, разбира се, лепката, която държи шест бирени кенчета в пакет.
Сега остава да изобретят телепортацията и някои други прекрасни дреболии, описани от фантастите като Дъглас Адамс, като например жива рибка-преводач, която си пъхаш в ухото, и всичко ще ни е “шест, шест, шест.” Ще отпаднат дори и малкото неща, които сега ни се налага да учим, понеже апликейшъни за тях все още не са разработени. Ще стига само да познаваш часовника, цифрите и азбуката (евентуално), за да си сто процента функционален индивид. Защото по всичко изглежда, че занапред животът ще става все по-дигитализиран, ерго все по-лесен за използване.
И ако това наистина се случи, защо да се тревожим, че ние, останалите, които така и така нищо не изобретяваме, затъпяваме прогресивно?
И защо някой ще си дава труд да пише статия за нещо, което дори не е застрашаващо живота на индивида или планетата. Като вирусна пандемия. Или земетресенията и ураганите. Или извънземните! Има ли изобщо смисъл?
Не знам. Има ли?
https://webcafe.bg/gradat/zatapyavame-bavno-neusetno-pochti.html
