Не са много великите двойки, събрани от изкуството и любовта. Фрида Кало и Диего Ривера. Джон Ленън и Йоко Оно. Салвадор Дали и Гала. Има и още, и още. Но като нашите герои няма други на свта. Те са астрални близнаци, любовници, съмишленици, невъзможни мечтатели, творци отвъд границите на възможното. Те превърнаха света в сцена на своето авангардно изкуство и накараха всички, дори тези, които не разбираха причудливите им проекти, да ги признаят за абсолютни властелини на лендарта – изкуството, което използва ландшафта за свое ателие.
Прага-Виена-Париж
Не ви ли се иска да повярвате, че двама души, които прекарват 50 години заедно в абсолютна духовна симбиоза, са се срещнали, разпознали и влюбили някъде там, сред звездите, още преди да са се родят? Този фантастично-романтичен сюжет обаче изглежда потресаващо възможен в случая с нашите герои. Двамата се раждат на една и съща дата, 13 юни 1935 г., в две точки на земното кълбо толкова различни, колкото слънцето и луната – той в България, тя – в Мароко. 23 години по-късно пътищата им ще се пресекат в Париж. За да не се разделят никога повече.
Годината е 1957-а. Христо, талантлив и амбициозен млад художник, произлизащ от стария и уважаван разградски род на Явашевите, си дава сметка, че не може да продължава да живее в България, ако иска да прави изкуство по начина, по който той го разбира, а не според наложените стереотипи на “хората-егоисти,” които, както той самият твърди в едно писмо до брат си, го унижават и си въобразяват, че само те разбират от изкуство. И понеже няма как да се задържи един такъв бунтарски и инакомислещ дух под похлупака на тоталитарния режим, Христо зарязва всичко и се маха от България. Първо живее известно време при роднини в Прага, после нелегално минава границата с Австрия – действие, заради което е обявен за политически бежанец и което предопределя съдбата му на невъзвращенец.
Във Виена, а по-късно и в Женева работи какво ли не, за да не гладува. И понеже всички велики творци, дори още преди да съзнават, че са такива, рано или късно се озовават Париж, съдбата дава едно рамо на 23-годишния младеж и през следващата година той пристига в магичната френска столица. Този път не му се налага мие чинии и автомобили. За да преживява прави нещо, което установява, че умее учудващо добре – да рисува портрети. Всъщност именно покрай заниманията си като платен портретист се запознава с Жан-Клод.
Когато през октомври 1958-а го ангажират да нарисува портрета на мадам Пресилда дьо Гийебон, съпруга на генерал от френската армия, Христо си мисли единствено за франковете, които ще изкара. Дори не подозира, че по време на гостуването си в дома на Дьо Гийебон, ще срещне бъдеща си съпруга и творчески партньор. В началото художникът изобщо и не забелязва Жан-Клод, понеже цялото му внимание е обсебено от нейната полусестра. С течение на времето обаче интересът му се прехвърля другата сестра.
Как се развива по-нататък лювната и житейска история на нашите герои разберете на: https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-kristo-i-zhan-klod-da-opakovash-sveta-i-lyubovta/?fbclid=IwAR1WD9x4pZuX4b62v3JRjVIh8nGB6WPD1JobLWcT9wpzmpIAUR0dTcDtW-I
