Бракът на нашите герои започва по възможно най-романтичния начин, за да влезе постепенно в коловозите на рутината, невротизма и обезличаването. Това е историята на половинвековния брак на Зигмунд Фройд и Марта Бернайс.
Етюд с девица и ябълка
През 1877 г. Зигмунд Фройд е 21-годишен младеж, който е решил да посвети живота си на науката. Първоначалните му занимания са свързани със сравнително анализиране на мозъка на гръбначните и безгърбначните животни. Благодарение на по-нататъшните си впечатляващи публикации относно палиативните ефекти на кокаина и изследванията си върху афазията, пет години по-късно амбициозният учен е поканен да работи във Виенската болница. Тази година обаче му е далеч по-важна поради факта, че тогава среща бъдещата си съпруга, с която му е отредено да прекара оставащите 57 години от живота си. Когато вижда Марта Бернайс за първи път, 26-годишната девойка съсредоточено бели ябълка. Моментално се влюбва в нея и всеки ден започва да й изпраща букети с рози, придружени с картичка, в коятосе обръща към нея с “принцеса”. Два месеца след сцената с ябълката двамата са вече сгодени.
Напористите чувства на Зигмунд обаче срещат отпор от страна на семейството на неговата любима. Марта е привлектелна млада жена, високообразована и доста популярна във виенските аристократични кръгове. Бидейки от строго, ортдокаслано еврейско потекло, от нея се очаква да създаде семейство с мъж от сой и с висок социален статус, а не с атеист без пукната пара, какъвто е Зигмунд. Страхът от семейното неодобрение е и причината, поради която влюбените пазят годежа си в тайна доста дълго време. Когато майката на Марта, Емелин, изпраща дъщеря си в Хамбург, се слага началото на най-мълчителния, но и най-емоционален период за влюбените, който продължава цели четири години. През това време двамата се виждат само няколко пъти, а през останалото време поддържат пламъка на любовта си жив посредством писма, които, според много литературни критици, се нареждат сред най-великите и вълнуващи образци на световната любовна епистоларна проза.
“Скъпи Зиги”, “Любима моя Марта”
Вече част от екипа на най-добрата виенска болница, Зигмунд все още се лута между различни отделения, понеже не е наясно със собствените си желания. Пробва се в хириргията, гасторентерологията, психологията. Какво да избере? Фактът, че може да вижда любимото си момиче само от дъжд на вятър влошава фрустрацията му. Повече от всякога Зигмунд се чувства сам и объркан. Въпреки образа на безпристрастен и студенокръвен анализатор на човешкото поведение, който Фройд успява да си създаде по-късно, биографите му твърдят, че в младежките си години личността му представлява кълбо от разностранни и противоречиви емоции – той е страстно-сексуален, дълбоко романтичен и крайно ревнив. За да се разсейва от задушаващите го чувства и сексуална неудовлетвореност, чете като луд Серванетес, Гьоте и Шекспир. И междувременно излива душата си на хартия. Стотиците писма, известни като Brautbriefe[1], които двамата влюбени си разменят между 1882 и 1886-а година, представляват един вид емоционален инкубатор на бушуващите чувства, които е нямало как да бъдат физически изконсумирани.
Зигмунд: “Мое скъпо, най-обично момиче, едва след като замина, осъзнах пълната сила на щастието, което ми носиш. Все още не мога напълно да разбера какво ми се случва. И ако не беше сладката ти снимчица, която постоянно гледам, щях да си въобразя, че всичко е било само сън.“
Марта: “Зиги, мой Зиги. Днес за първи път те наричам по име. Скъпи мой, щастлива съм, да, толкова щастлива, колкото никога преди в живота си.”
По същия ли романтичен начин продължава тази продължила 57-годишна любовна история разберете на: https://www.chr.bg/istorii/art/velikite-lyubovni-istorii-zigmund-frojd-i-marta-bernajs-edna-lyubovna-istoriya-zaklyuchena-v-pisma-nevrozi-i-kokain/
