Средностатистически погледнато, още преди седем години съм преполовила житейския си път. Което значи, че е крайно време да тегля чертата и да си направя равносметка какво-що съм свършила на тази земя.
Имам номадска професия, която мога да упражнявам от всеки бар, на пейка в парка, в самолет или на задната седалка на такси. Нямам семейство. Нито къща на три етажа, която да дава подслон во веки веков на мен, децата ми, техните деца и техните кучета, колела и папагали. Нямам спестявания, но нямам и висок холестерол, което бие спестяванията по много показатели.
Нямам мазе, претъпкано с буркани, пластмасови бидони и стари списания. И кола нямам. Както и банкови заеми за ремонти на баня, почивка на морето и QLED 8K телевизор с големината на басейн с олимпийски размери.
Така като гледам, май нямам нищо, с което хората на моята възраст отдавна са се сдобили и така са подсигурили старините си.
Разбрах, че животът ми няма да се развие като сериала “Женени с деца”, нито дори като “Алф” в деня на абитуриентския си бал. Защото кой нормален тийнейджър на прага на живота би предпочел да играе федербал с хлапетата пред блока, вместо да си облече розовата рокля, custom-made by Lelja Tsveti, и заедно със съучениците от неразделния клас дълго да оглася ресторант “Ален Мак” след петата водка?
А изпуснеш ли абитуриентската, човече, изпускаш поводите на коня. С всеки свой следващ избор градиш не живота, който обществото очаква от теб да имаш, а негова деконструирана версия. Торта “Гараш” на попара, демек.
И ето ме 30 години по-късно – седнала пред лаптопа да изреждам репликите, които никога няма да ме чуете да казвам. Нито пък който и да е друг човек на средна възраст с подобен на моя начин на живот.
“Искаме с Борис вече да мислим за истинските неща от живота”
Репликата е на една героиня от любимия на народа сериал “Откраднат живот”. Записах си я, защото ми направи впечатление, че докторката не уточни кои са тия неща, но от контекста трябваше да стане ясно на зрителя, че има предвид изконни християнски ценности като “дом”, “хетеросексуално семейство”, “родина”.
За мен обаче истинските неща от живота са “свобода, равенство, братство.” По което, предполагам, си приличаме с Робеспиер и някои разследващи журналисти.
А, да, и определено не искам нито Борис, нито аз да мислим заедно за каквото и да е.
И какво още няма да чуете да казва В. разберете тук: https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/na-45-kato-na-23-i-replikite-koito-edna-razlichna-zhena-nikoga-ne-proiznasya.html?fbclid=IwAR1ColQAC1Cdc59KvwW1dFSYhemJgquoLsyauEozeCiShRkgdaPC8wUEgkk
