Има една женска професия, сигурно по-стара и от тази на проститутките, която е на път да отмре.
В определени части на Гърция обаче тя продължава да бъде актуална. Наричат жените, които я практикуват, “майроложки” – говорещи за съдбата. Наемат ги за погребения, за да изразят скръбта по починалия. Тоест да го оплачат професионално.
Преди няколко дни един приятел ми се обади с молба да пусна вместо него оплакване до регионалния съд в Марбея заради инцидент в тамошен хотел, при който пострадал. Трябвало да се опише случката и да се попълнят някакви формуляри. Ама защо аз? Не знам испански.
Разбрах, вика, че много хубави жалби пишеш, които рядко остават без внимание.
Ако успеем да ги осъдим тия нещастници от хотелската управа, че ми падна 40-килограмова тонколона на главата и не ме осакати до живот, имаш 10 процента от обезщетението. И една каса вино! Ахаа, значи славата ми вече се носи над гори и паланки и хората са готови да ми плащат процент, за да се оплаквам пред някоя институция вместо тях.
И тогава ми хрумна, че бих могла да възродя професията на майроложките в България, само че с различна трудова характеристика. Точно така – ще стана професионална оплаквачка! Явно има хляб (и вино!) в тая работа.
Сигурно се чудите какво доведе до професионалната ми преориентация? Две неща най-вече. Животът в България, знаете, ежедневно предлага букет от абсурдни случки и чутовни несправедливости, които са благоприятна почва за оплакване. Това едно на ръка.
И после, аз не съм като тези мои сънародници, които, следвайки детерминирания алгоритъм¹ на родната действителност, ще махнат с ръка и ще кажат: “Не ми се занимава. И без това полза няма.” На мен обаче ми се занимава. Много ми се занимава!
Април 2021
Не съм дискриминиран транссексуален, незрящ ром, но затова пък мога да използвам разглобеното си ляво коляно, за да подам жалба през Комисията за защита от дискриминация. Нарочила съм нашия териториален клон на НОИ, понеже в сградата “не е осигурена достъпност за хора с двигателни увреждания.” Демек няма асансьор.
Всеки път, когато имам работа в кабинет на третия етаж, пращам чичото на входа да извика някоя намусена служителка да слезе до партера, за да ме обслужи. Не че не ми е забавно да разкарвам всеки път публичната администрация нагоре-надолу по стълбите като панаирджийска маймуна, ама друго си е да си се наоплачеш едно хубаво.
Май 2021
Оплаквам се на домоуправителя (писмено, с есемес и устно), че хигиенистките от фирмата, която е наел за поддръжка на входа, ги мързи като куче на припек и не си правят труда да измият прозорците на междуетажните площадки.
Щял да дойде да провери каква е работата. За по-голям ефект и достоверност оставям върху мръсните стъклата още улики като мазни отпечатъци от пръсти и нецензурни надписи с флумастер – от триещите се, все пак не съм животно.
Юни 2021
В създадената още през 2015-а папка “Жалби” на лаптопа добавям едно оплакване до Първо районно за редовно биещите се със столове и друга покъщнина съпрузи от горния етаж, както и една жалба до общината срещу заведението под моя апартамент, задето позволява на клиентите си да пушат и димът се качва по отдушника при мен.
Колебая се дали да не добавя, че съм астматичка, но се отказвам, понеже може да ми поискат епикриза за това заболяване, а не разполагам с такава. Епикризата за полуразглобената коленна става не е силен коз. Даже не е никакъв коз в случая.
Как се развива новата кариера на Вучето през следващите месеци разберете на: https://webcafe.bg/gradat/kak-se-stava-profesionalna-oplakvachka.html?fbclid=IwAR0CqqnGGmhSvEet0WzD2a3stnoXFu7OcCAXUqZg_VLy5CvMA5x6F1je7H0
