Те са прелетели стотици, а понякога даже и хиляди километри, само за да те видят, понеже нещо са се затъжили (като че ли няма Skype за тая работа!). Но всъщност ти си по-скоро претекстът, за да видят малко свят, “че то само в България не се седи”.
Носят ти много поздрави “от всички вкъщи” и вафли “Морени” – “нали са ти любими”. Виждаш умилението в очите им и някак не върви да им кажеш, че са ти били любими в шести клас, а сега вече не ядеш никакви захарни изделия заради кето диетата. Докато си разопаковат багажа, казват да не се притесняваш и да си вършиш твоите си неща, тях все едно ги няма.
Само, ако обичаш, да им обясниш как да стигнат до Айфеловата кула/Малката русалка/фонтана с пикаещото момченце/”оная високата кула с часовника”.
Обаче, колкото и да го играят невидими и ненатрапчиви, тях ги има. И ще ги има през следващите няколко дни (или, не дай Боже, седмици!), през които ще се опитваш да съчетаеш “твоите си неща” със задълженията на екскурзовод, преводач, аниматор и изобщо маймуна за всичко.
Само който не е трябвало да развежда по туристически забележителности и да посреща всичките духовни и физически нужди на гостуващ роднина, само той не е пожелал да има една пушка, за да се гръмне!
Какъвто беше моят случай.
Август, миналата година
Има-няма две седмици, откакто с гаджето ми Виктор сме се върнали от България в Дания и мама Божка вече реве по телефона, че много ѝ липсваме. Така де, той ѝ липсва, понеже тя е негов родител, а местоимението в множествено число го употребява от куртоазия – да не e чак толкова очевидно, че не ме харесва за потенциална снаха.
Виктор е свиреп финансов анализатор с душа на нежен художник-импресионист и с характерната за някои мъже на неговата възраст (христова) и с неговата външност (метро- към хомосексуална по БДС) привързаност към майката, която се крепи на ръба на Едиповия комплекс. Затова изобщо не се учудвам, когато ми заявява, че е купил билет за Божана, а.к.а. Божка, за сряда. Взела си била отпуска за един дълъг уикенд, за да се види “с децата” в Копенхаген.
За разлика от нея обаче Виктор не може да си вземе отпуска по същото време – като че ли без него финансовите транзакции на фирмата ще избягат в гората! А аз, понеже мога и да не пиша няколко дни моите си “глупости” (каквато е реалната формулировка на длъжностната ми характеристика според Виктор) и никой няма даже да забележи, затова “бъди така добра, душинка, и поеми мама поне до петък.”
Егати дългият дълъг уикенд ще бъде!
Сряда
Кой посреща мама Божка на летището? Аз? Правилно, моето дете, седни си – шест.
Докато пътувам натам, преполовявам една бутилка вино на крак – буквално, понеже няма седящи места в метрото. Практиката е показала, че 13-градусовият алкохол ми действа като лидокаин преди срещите с Божка и затова те минават в заблудно отпускаща атмосфера.
Едвам я познавам, когато се материализира на изхода за “Пристигащи”, първо защото изглежда по-ниска от обикновено и второ, защото си е пребоядисала косата от цвят презряла череша в патешкожълто. Впоследствие разбирам, че така я посъветвала фризьорката от гаража-салон в тяхната кооперация: щом щяла да ходи в Скандинавието, непременно трябвало да бъде руса, за да слее с местните.
Хамелеонският ефект обаче се оказва нетраен, понеже в момента, в който отваря уста и проговаря на западноблагоевградски диалект, цялата илюзия на мимикрията се изпарява.
Какво се случва оттук нататък през следващите няколко дни прочетете тук: https://webcafe.bg/gradat/uzhasat-da-imash-rodnini-na-gosti-istoriyata-na-edna-zhena-koyato-si-gubi-razsadaka-i-lyubovta.html?fbclid=IwAR3T8aC7kDKTp1LdpH0nObbofYj8nKZ4F2afO_yxo2ZocG4zezofY2qSxTY
