Стокхолмският синдром е състояние, при което заложникът или жертвата на отвличане развива психологическа връзка с похитителя като стратегия за оцеляване. Но това сигурно го знаете.
Това, което не подозирате обаче, е, че веднъж попаднали в града, на чието име е кръстен синдромът, ставате негов пленник до живот. Защото дори като го напуснете физически, душата ви остава да се рее измежду 14-те острова и 57-те моста на архипелага или да се лута из тесните каменисти улички на Гамла стан.
Може би завинаги…
Реших, че наръчникът ще бъде за напреднали туристи, като под “напреднали” нямам предвид такива, които вече са посещавали Стокхолм и са обиколили всички забележителности, препоръчани от стандартните туристически справочници.
За напреднал считам този турист, който има очи и уши да види и чуе един град по особен, нестандартен начин, и който не непременно върви като кон с капаци, вперил поглед единствено в телефона, закрепен на селфи стик.
Туристът и по-конкретно този, който за първи път ще стъпи в шведската столица, най-напред трябва да е подготвен за това, че ще има чувството все едно е попаднал в голямо преспапие – стъклена сфера, капсулирала изобилие oт староевропейски, аристократичен чар, щедро подправен със сюрреалистични водни отражения и онази специфична за тези северни ширини мека като ливада с лютичета светлина, която е в идеален синхрон с всепоглъщащото шведско спокойствие и влюбеност в живота.
Перфектното напасване на архитектура и естествена среда се счита за най-печелившата комбинация за всеки голям град, а в това отношение Стокхолм е улучил десетката.
Природата така естествено се слива с урбанистичния пейзаж, че човек може да седи на трева с потопени в морето крака и въдица в ръка само на няколко метра от стар колкото света ветроходен кораб и с гледка към кралския дворец, и в следващия момент вече да пие бира или мохито в някой хипстърски бар на петдесетина метра надолу по улицата.
Сградите от отминали епохи със статута на исторически паметници като тези на централния остров в Стария град, в северен Сьодермалм и горната част на Йостермалм са градска собственост, но общината ги отдава под наем на заможни граждани с ексцентричен вкус, на които им харесва да живеят в poshатмосферата на миналите векове.
И докато всичко, което е в метафоричните граници на централен Стокхолм, става за великолепен фон дори на най-грозното селфи, положението е съвсем различно в предградията.
Какво става там и какви други непознати факти за града може би не знаете може да разберете на: https://webcafe.bg/gradat/narachnik-za-naprednali-turisti-stokholm-ne-e-samo-podhodyasht-dekor-za-selfita-no-i-oshte-neshto.html?fbclid=IwAR2Fm8adkF4fQvzEsWfHyyMzuPKAZ4zs6VTkp_AFt7rf29QTTumh1LOW-is
