В следвоенна Америка правителството започва усилена пропаганда с цел да наложи вярването, че съществува пряка връзка между комунизма и покварата и че сексуалните перверзници са по-опасни дори от комунистите, като под “сексуални перверзници” се има предвид леките жени и хомосексуалистите. Хомофобията се превръща в официална държавна политика, а ловът на гейове, провеждан често и от служители на ФБР – в любим национален спорт. Страхът от преследване кара много хомосексуални мъже да сключват фиктивни бракове с жени, а други са принудени да се крият в сенките на нощта.
Такъв е животът и на нашия герой. Роден и отрасъл в консервативния Юг, за него хомосексуалността е не просто неудобство, а истинско емоционално бреме. По-късно антагонизмът между южнашките нагласи и собствената сексуалност ще залегне в основата на повечето произведения, които излизат изпод напоеното му с яростна реалистичност перо. А то се счита за едно от най-гениалните в историята на американската и световна драматургия изобщо – перото на Тенеси Уилямс.
“Мис Нанси”
Роденият през 1911 г. в Калъмбъс, Мисисипи Томас Ланиер Уилямс[1] прекарва детството си в, меко казано, проблематична семейна среда. Майката страда от гранично личностно разстройство и често изпада в кризи. Бащата е пътуващ търговец на обувки и злохарактерен алкохолик, който демонстративно фаворизира по-малкия си син, Дейкън, пред мекушавия, слаботелесен Том. Понеже момчето предпочита четенето пред спорта, бащата често го дразни, викайки му “Мис Нанси”, намеквайки по този начин, че се държи като женка.
Тормозен от собствения си баща и пренебрегван от майка си, Томас е близък единствено с чернокожата им бавачка и по-голямата си сестра. Роуз е стройна хубавица, която на много малка възраст е диагностицирана с шизофрения, заради което прекарва голяма част от съзнателния си живот по психиатрични заведения.
Понеже обаче всевъзможните терапии се оказват неуспешни, родителите й разрешават да бъде подложена на префронтална лоботомия. Считаната в наши дни за нехуманна оперативна процедура не подобрява състоянието й, а само го влошава още повече и я превръща в инвалид. Биографите на драматурга предполагат, че освен вдъхновителка на много от изключителните женски персонажи, които създава, Роуз е тази, която отключва у него алкохолизма и наркоманията на по-късен етап.
Не само Роуз, но и целокупното дисфункционално семейство Уилямс ще се превърне в неизерпаем източник на вдъхновения за сцени и герои в творчеството на Тенеси Уилямс. Какъвто например е случаят със “Стъклената менажерия” – пиесата, с която прави големия си пробив на Бродуей през 1944-45 г. Историята е за млад мъж, Том, сакатата му сестра Лора и обсебващата им майка Аманда. Да ви звучи познато?
Огромният успех на следващата му пиеса “Трамвай Желание” през 1947 г. циментира статута му на велик драматург. 47-ма е и годината, през която Уилямс прекъсва първата си сериозна романтична връзка – с Панчо Родригес и Гонзалес, мъжът по чийто образ е създаден иконичният персонаж на Стенли Ковалски.
Живата муза
След успеха на “Стъклената менажерия” Уилямс заминава за Таос, Ню Мексико. Още със стъпването на тамошна почва го обзема трансцеденталното чувство, че е живял на това място в някой предишен живот – толкова силна и моментална е връзката му с него. Друга причина да хареса Ню Мексико от раз е запознанството му с 24-годишния служител в хотел, Панчо.
Какво предложение отправя към него Уилямс разберете на: https://chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-tenesi-uilyams-i-frank-merlo-kogato-tramvaj-zhelanie-naj-posle-spre-i-na-tvoyata-ulitsa-no-samo-za-malko/?fbclid=IwAR1D8qs3YginOhZtFSU4rCim6qTgwElmJK3dTEyTGdgEqI3e0uC-VlojbeI
