Нали ги знаете децата какви са хумористи и същевременно проницателни представители на реализма и натуралзима – едни същи малки Теодор Драйзеровци и Хенрик Ибсеновци.
Заради неосъзнатостта, присъща на възрастта им, единствено те не подлежат на цензура и могат да си констатират на глас как те виждат през детските си очички без филтър: че си смешен, стар, дебел, или… джудже на дядо Коледа.
Както е в моя случай всеки път, като ходя да взимам сина на една приятелка в Дания от детската. Тогава дечурлигата изоставят заниманията си на двора и се втурват към оградата, за да ме зърнат през процепите.
Викат: “Лелята-елф е дошла за Кристиян”, махат ми с ръчички в ръкавички и ми се усмихват с два реда млечни зъби.
Подмазват ми се, за да им донеса повече подаръци. Защото, нали, освен леля на Кристиян, съм и приказно същество, което може разни вълшебства…
Ах, как само ми се иска наистина да беше така! Но, уви, извън фантасмагоричните детски представи, в които някой, който е нисък, с щръкнали уши и зелено палто, е или Бейби Йода, или помагач на Дядо Коледа, аз съм само един малък човек с големи проблеми.
Аз съм Гъливер в страната на великаните. Аз съм Малечка-Палечка, но без жабока-годеник. Аз съм Малкия Мук, но без бързоходките патъци и магическата тояжка. Аз съм автомобилче от шоколадово яйце насред болидите на “Монца”. Аз съм…
Но стига с (уж) остроумните художествени аналогии. Нека по-добре ви разкажа как един човек с ръст, по-нисък от средния, съществува в свят, пригоден за “порасналите”.
В хранителния магазин
Така, както в детството ми копчето за 8-ия етаж в асансьора беше Голготата на всеки първокласник от нашия блок, така супермаркетите са вечната Голгота на малкия човек.
Не знам дали не става въпрос за някаква подмолна корпоративна конспирация, но голяма част от нещата, които искам да си напазарувам, сякаш нарочно се озовават на най-горните, недостижими рафтове.
Обикновено се подготвям за този момент като от сектора със зеленчуци се запасявам с някоя дълга (и права!) краставица или пък от този за домакински потреби взимам руло фолио или, за да се подсигуря по-добре, моп с разтегаема дръжка.
Всичките тези предмети са великолепни помощни средства при пазаруването в супера. Разбира се, за да ми е гадно, желаните продукти обикновено са в буркани и стъклени бутилки, което многократно усложнява задачата по достигането им.
Обаче аз съм си отработила някои техники, гледайки “Мисията: Невъзможна” и “Сам вкъщи”, които ми помагат да ги свалям от първи опит и да ги улавям във въздуха, преди да се разпльокат на пода под формата на кървава баня от лютеница. Сигурно ще кажете: Е, защо не помолиш някой да ти помогне?
Е, как, молила съм – но само ако краставицата не е била с подходящия размер.
Какви са другите неволи и предизвикателства, с които се сблъсква Вучето в ежедневието си четете на: https://webcafe.bg/tialoto/eto-kakvo-e-da-si-dzhudzhe-samo-che-ne-na-dyado-koleda-a-istinsko.html
