Не много отдавна читателите на Webcafe.bg ме направиха на нищо, задето в един свой текст, в който разказвах за гостуването на майката на гаджето, в петия параграф я прекръстих от свекърва на тъща.
С право си заслужих подигравките, но в своя защита ще кажа, че хич не ме бива по роднинските наименования – както се вижда, дори когато става дума за близки семейни връзки, се оплитам като пате в кълчища. Свекърва, тъща, все тая.
Това пък представям си каква излагация ще е, ако участвам в “Стани богат” и въпросът за 200 лева гласи така: “Как се нарича съпругът на леля ви? А. Вуйчо B. Калеко C. Шурей D. Баджанак.” Ще трябва да се звъни на приятел, който в случая ще е бившият ми преподавател по фолклористика. Ако още е жив де, че бая време мина, откакто съм завършила.
Сигурна съм обаче, че не само аз се обърквам, бродейки из малката вселена на роднинските наименования в българския език, което е срамота предвид факта, че съм доктор по социолингвистика.
Всъщност моите хора, лингвистите, както и колегите-антрополози от край време се интересуват и изучават системата на роднинските връзки в различните култури и езици. Сега няма да навлизам дълбоко в материята, но общият извод е, че всеки език си е башка луд сам по себе си, но именно затова е и невероятно вълнуващ.
Вуйчо Ваньо
Не, не става въпрос за героя от едноименната пиеса на Чехов. Това си е моят вуйчо Ваньо от Габрово, който отдавна не е между живите. Както и чичо Борката от Казанлък. Като бях малка, минах през един доста дълъг период на недоумение и негодувание защо и двамата не са чичовци, ами трябва да си усложняваме живота като им викаме различно.
Смътно си спомням един събор от началото на 80-те, който родата на баща ми организира в дъсчената барака за износачки, кацнала на един баир в село Усойка. Събитието беше знаменателно в младия ми живот не само с това, че за първи път ядох дроб сарма с агнешки дреболии, сервирана в пластмасова тарелка, но и с осъзнаването, че всеки един от седящите от двете страни на предългата маса е роднина на няколко човека и поради това се назовава по поне пет различни начина.
Бях шокирана да разбера, че баба ми Люба, освен майка на татко ми и баба на мен, сестра ми и братовчедите ни по бащина линия, е също свекърва на майка ми, тетка на децата на по-големия ѝ брат, както и етърва на неговата жена, балдъза на съпруга на по-малката си сестра, както и шуранайка на някоя си Стойка, понеже е жена на дядо ми, който пък се води шурей, понеже е брат на същата тази Стойка.
Егати.
Ами сложно е. Но не само при нас е така. Важна категория в много африкански култури например са братът на майката и сестрата на бащата. На езика зулу те са наричани съответно “умалуме” и “убабекази” или “мъжка майка” и “женски баща”.
За разлика от български и зулу, в семейството на германските езици изобщо не се прави такава разлика между основни категории на фамилните връзки. В тях думата за чичо и вуйчо например е една и съща, затова ако тръгнете да четете “Вуйчо Ваньо” на английски, той ще си е просто “анкъл Ваня”.
Toва опростяване на системата от роднински наименования обаче съвсем не значи, че тези езици си нямат своите особености, които често оставят в недоумение чужденецът в опита си да ги усвои. Също като шестгодишното мое аз отпреди много години.
Чудатостите на скандинавските езици
А какви са те… Тука, тука: https://webcafe.bg/obshtestvo/vuychovtsi-baldazi-strinki-zashto-gi-nyama-v-skandinavieto.html?fbclid=IwAR1iXNt1ChPInwGRULeFS-qwXaDhbieLVUCA5ZApROxiT-TcqYcABMu9toc
