Преди няколко месеца трябваше да си поръчам нова здравна книжка – нещо, което, като всякакви други бюрократични главоблъсканици, за които в България човек трябва да обикаля от гише на гише, докато му омръзне живота, в Дания се прави с едно кликане на съответния линк в сайта на общината.
От многото категории за социални служби и услуги, от които човек може да избира спрямо нуждите си, не знам защо, обаче вниманието ми привлече нещо, което се казваше “Представяне на свидетелство, че си жив”.
Извинявам се за грубия превод – на датски звучи по-компактно и по-смислено някак.
Зачудих се като какво, да му се не види, ще да е това, и кликнах, за да удовлетворя любопитството си. Оказа се, че датски пенсионери, които живеят в чужбина, са задължени веднъж годишно да доказват, че не са умрели.
Значи, аз по принцип бих предпочела като стана на определена възраст, да ме питат дали съм изключила ютията, преди да изляза, но трябва да призная, че и в този въпрос има голяма доза резон. Просто държавата иска да е сигурна, че ако някой неин гражданин, който си живее старините в Майорка, е гушнал букета и пенсията му няма да ходи нахалост.
Разравяйки се по-дълбоко в метафоричната пръст на човешката тленност, установих, че в Дания се гледа много сериозно на смъртта… още приживе.
Този текст няма за цел да сравни доколко подготвени са хората да се преселят в отвъдното в Скандинавия и България, понеже е безсмислено. Както в много други аспекти на живота (а изглежда и на смъртта), и това сравнение няма да бъде в наша полза.
И не само защото “там” са немислими случаи като този със собственика на траурна агенция, дето заравял трупове на плитко в гората край град Клисура, за да спести някой лев.
Нито пък защото “тук” е нещо обичайно роднини на покойници, неоправили делата си приживе, да се хванат за гушите, понеже не могат да разделят двуетажна къща, царевична нива или крава.
Нееднократно вече съм доказвала чрез скромните си писания, че в социални държави като Дания си има правила, които всички спазват, и затова цари безупречен ред.
Сигурно вече се досещате какво ще кажа: че, да, правилата важат с еднаква сила както живите, така и за мъртвите.
Още за датската погребална система на:
