Вучето разказва за някои от най-странните датски традиции, които биха стреснали дори най-безтрашния български юнак

Когато говорим за културни и фолклорни традиции и феномени, всяка нация, погледната с очите на чужденец, изглежда башка луда за връзване.

Сега съм запретнала ръкави пред клавиатурата, за да ви запозная със странните – по мое мнение – традиции на една скандинавска нация, за която знаем малко: датчаните.

Обаче ако се съди по начина, по който отбелязват различни важни дати от календара на живота, те са много “по-наши” хора, отколкото предполагаме.

Да си откраднеш целувка от младоженците

Преди четири години бях на сватбата на българка и датчанин в Копенхаген. Мислех си, че датската сватба ще бъде като тези, дето ги гледаме във филмите – нещо старо, нещо ново, нещо синьо, дъжд от ориз, хвърляне на букета… такива неща. И наистина всичките ги имаше.

Когато обаче дойде време за първия танц на младоженците, стана нещо, за което не бях подготвена. Докато двамата се поклащаха от крак на крак в средата на дансинга под звуците на “Can’t Take My Eyes of You”, гостите ги заобиколиха и, пляскайки в такт с музиката, стесняваха все повече кръга, докато в един момент не награбиха младоженеца, тръшнаха го на един стол, събуха му едната обувка и му разрязаха чорапа.

Човекът обаче беше подготвен, защото извади от джоба на сакото си друг чифт черни чорапи и най-невъзмутимо се преобу. А нарязаният чорап го връчиха на булката да го зашие – да я видят каква домакиня ще е.

После пък, когато след многото чаши вино булката отиде до тоалетната, като по сигнал жените наскачаха от масите си и се заредиха една след друга да целуват съпруга ѝ. По устата. Същото се случи, когато и той на свой ред отиде да се облекчава…

Добра сватба се получи. Като пак ме поканят, непременно ще ида, но този път и аз ще участвам в целуването.

И докато сме още на сватбената тема, ще ви разкажа за една брутална, над петвековна традиция, според която ако на 25-ия си рожден ден си все още необвързан в Дания, лошо ти се пише.

Ако канелата ти е била малко, зѐми тоя черен пипер!

През XVI век търговците на подправки пътували много, целогодишно, в търсене на пазар за ценната си стока, и понеже рядко се заседявали на едно място, все не можели да се задомят и оставали вечните ергени.

За да не ги спохожда съдбата на тези търговски пътници, започнали да посипват с подправки главите на необвързаните млади мъже и жени на 25-ия им рожден ден. В наши дни, и то в страна с крайно либерални възгледи като Дания, никой, разбира се, не очаква от младите да са минали под венчило на тази възраст, обаче традицията е жива и се прилага в много по-драстична форма.

Рожденикът е извеждан от дома му, завързван за дърво или улична лампа – много често както е само по бельо, но поне с предпазни очила – а приятелите му се изреждат да изливат върху му съдържанието на цели чували с канела.

По-садистично настроените изстрелват подправката с моторни метли или прахосмукачки, а за разкош заливат нещастника с вода, за да стане положението още по-непоносимо.

Още бърливи традиции на: https://webcafe.bg/gradat/nay-strannite-datski-traditsii-ot-zalivane-s-kanela-do-abiturienti-s-traktori.html?fbclid=IwAR0SNlhBh9WUVUEm6RI9UCo3HvakAYa6Nv1suCqG_uO3AWoc-ym6dzzkj9E

Total Views: 2049

Related posts

Leave a Comment