Колко стар си, за да си позволиш да мечтаеш? Или да обичаш? Или да изпитваш надежда?
Добре, де, няма нужда от толкова превзета риторика в стила на Facebook групите с религиозно-светски уклон, целящ да повдига духа на смачканите от житейските обстоятелства хора. Ясно е, че въпросите са риторични. Ами ако сменим абстрактните понятия като „любов“ и „надежда“ с нещо по-конкретно като например „дискотека“ и „къси панталонки“? Или 20-годишен любовник, червило с цвят „Shocking Pink“ и абонамент за фитнес? Тогава усещам как отговорите ще бъдат далеч по-уклончиви.
Живеем общество, което слага знак за равенство между младостта, от една страна, и безгрижието и свободата да взимаш тъпи решения и да си правиш, каквото ти душа иска, от друга. Затова и сме склонни да гледаме изпод вежди, т.е. осъдително, онези на възраст 40+, които се държат по начин, който „не им отива на годините“.
Да, обаче хората не искаме да остаряваме. Мразим да остаряваме.
Някои от нас сме ужасени от мисълта, че един ден няма да можем да правим нещата, които някога са ни носили неподправена радост и необуздани емоции. И че в един нехубав момент от календара на живота вместо да подгизнем от погълната текила в някой бар и после да се изчукаме с непознат между колите на пустия паркинг, се оказваме в кабинета на доктора, който се опитва да бъде духовит, докато ни съобщава старческите диагнози: „Пич, хич не ми харесва тая простата как се е надула като жаба“ или „Момиче, остеопорозата чука на вратата…с бастун!“.
О, миг, поспри! Тъй хубав си ти!
Моя фризьор, близък приятел и набор Илиян-Хесуса не можеш да го откриеш не по телефона, нито в социалните медии, нито дори с обучено полицейско куче пет дни преди и след рождения му ден. Това неговото не е Сатурнова дупа, човече, а направо едина Марианска падина, която се намира на Сатурн!
Когато го питам защо така, какво точно изпитва, когато наближи рожденият му ден, той не може да отговори. Или не иска. Казва само, че светът му става тъмночерен и нито иска да се вижда с хора, нито да говори с тях. И си повтаря: „Веднъж да мине, веднъж да мине…“. Добре де, и като мине, какво? Пак ще си на 24, а не на 49? Шакира може и да изпя, че „hips don’t lie“, обаче в случая с възрастта, ЕГН-то върши тази работа – то не лъже.
Наистина ли 50-те са новите 20 и отговори на други въпроси намерете тук: https://mamamia.bg/pred-ogledaloto/sindromat-pitar-pan-kogato-vazrastta-ne-e-prosto-chislo-a-zareden-pistolet-nasochen-kam-glavata-ti/?fbclid=IwAR3AdQI2eS3ES_CHBx7yhW92XVd231jsBOxTwxuP_aKDXeuWt7E5denBigA
