Великият философ и наш съвременик Джери Хол (която между другото е и бивш супермодел и бивша съпруга на Мик Джагър и Рупърт Мърдок) е изрекла следните мъдри думи: „В живота на една жена неотменно настъпва момент, когато тя трябва да избере между лицето си и задника си“. Ако не схващате логиката в този цитат, което е очаквано предвид факта, че едва ли някой от читателите е на интелектуалното ниво на мис Хол, ще поясня какво е имала предвид. Жената трябва да избере между това да се храни оскъдно и да има изпито, съсухрено лице, но за сметка на това кльощав задник и това да се храни обилно и да има закръглени бузки… и на двете места. За повечето „нормални“, както биха се самоопределили, жени това изобщо не би бил труден избор, понеже едва ли някой на смъртния си одър си мисли: „Мамка му, животът ми щеше да бъде много по-добър, ако бях размер нула!“.
За моделките от епохата на „хероиновия шик“ през 90-те обаче размерът нула беше най-висшият идеал, за да се придържат към който, си бяха изработили бутикова диета, състояща се от цигари, кока, водка и шампанско. На практика те са пионерите на дрънкорексията*, визионерките с минусов ИТМ**, които първи са прозрели, че и без да ядеш, можеш да си доставяш някакви калории с прием на алкохол. И понеже храненията са заменени с божественото Moët et Chandon, на практика е невъзможно да наддадеш на килограми. Тези, които им е на върха на езика да ме поправят, че алкохолът бъка от калории, ще контрирам със следния въпрос: Да сте виждали дебел пияница? Правилно, не сте. Няма и да видите.
Аз не съм нито Кейт Мос, нито Наоми Кембъл. Всъщност и на двете съм им до кръста с вдигнати ръце, но това не ми пречи да се самозапиша в кръжока на дрънкорексичките.
И без тяхното мъдро наставничество и челен пример отдавна самичка съм стигнала до извода, че който не яде, не дебелее. Но пък може успешно да залъгва копнеещия си стомах и увреден мозък, че все пак не кара „на гладно“ по цял ден, понеже три чаши от по 175 мл совиньон блан на обяд са цели 363 калории – а това всяка колежка-анорексичка би определила като половин печено прасе! За вечеря може малко сьомга и три стръка селъри за разкош.
И ако се чудите как се живее с калории, добавяни главно от напитки от тройно и четворно дестилиран ръжен спирт и други, произведени от сортовете Грюнер Велтринер, Видал Блан или просто някоя селяндурска керацуда, аз съм твърдо на писателския си пост, за да ви разкажа от личен опит как става тая работа.
Преди това обаче оскам да направя едно уточнение. Ние, дрънкорексичките, не обичаме да си мешаме капите с анорексичките и булимичките. Нито пък обичаме другите да ни бъркат с тях! Понеже ако ние сме ЦСКА-то в първенството на хранително-разстроените мацки, те са, батенце, някакво си тимче във втора дивизия! Или, ако трябва да използвам наш си, професионален жаргон, ще кажа, че са слаба ракия. Едните са „Аве, Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват“, а другите направо не ги е срам, че само хабят храната и пиенето, като след това ги повръщат. Така че след като изчетете този текст, хайде, много ви се моля, повече да не не ни слагате в един отбор с тези джофри без класа.
8:05
По какво разбира един редовно употребяващ алкохол човек, че не е алкохолик? Има един прост тест. Когато станеш сутрин и ти се пие кафе, а не мастика, значи (още) не си кандидат за „Път към свободата“***.
Тази конкретна сутрин един куриер ме събужда с бясно звънене на вратата още рано-рано, за да ми връчи тиган и чифт грозни еспадрили, които не помня да съм си поръчвала онлайн. Сигурно са на някого от съквартирантите. Така и така вече съм станала, затова си правя теста – заставам с прибрани ходила и ръце, прилепнали до тялото, по средата на кухнята и чакам да видя накъде ще ме откара нуждата – към кафеварката или към смирнофката.
Кафеварката е.
Как се развива по-нататък денят на дрънкорексачката разберете на: https://mamamia.bg/pod-kilima/denyat-na-edna-drankoreksichka/?fbclid=IwAR31eytxBSk2fcRS1jVXFlA0ifw5iAB2XaG3KYSo-AjBoIY7Qkw8xwnf38k
