Гигантът на лингвистичната наука, американският философ, когнитивист и политолог Ноам Чомски е казал: “Езикът е процес на свободно сътворение; законите и принципите му са фиксирани, но интерпретацията и употребата на думите са безкрайно вариативни.”
Тоест невинаги “котка” значи котка, а в зависимост от идеята, която обществото иска да комуникира, котката може да стане “слон” или “пържена филия” и изобщо да я нарече с дума, която намира за по-подходяща за една котка. Докато накрая от котката не е останала и следа.
Друг един велик американски интелектуалец и критик на съвременното общество, Джордж Карлин, прави още по-конкретно обобщение на начина, по който езикът се развива като казва, че всъщност той е средство за прикриване на истината.
Ако Карлин не се беше споминал преди 15 години, днес щеше да се убеди колко прав е бил само! Защото никога преди в човешката история живият език не е бил толкова манипулиран, фалшифициран, изопачаван, извращаван и накипрян в травеститски одежди, които да прикриват истината за света, в който живеем.
Новговорът на новото време
Няма да ви изпитвам като в “Стани богат” за някакви си два бона дали знаете кой и кога е изковал фразата “новговор” или “newspeak”, както е в оригинал.
Това е изкуственият език, на който се говори в антиутопичния роман “1984”, написан от Джордж Оруел в далечната 1948 г. Новговорът е с опростена граматика и ограничен лексикален запас; той е постоянно модифициран от тоталитарната организация, която е на власт, с цел да се премахне всякакво инакомислие (или “престпмисъл”, както е на новговор) у гражданите. Според авторът се очаква старговорът да бъде напълно заместен от новговора до 2050 г.
Ако някога това ни се е струвало като забавна фантасмагория, днес пророчеството на Оруел изглежда стряскащо реалистично да се случи дори преди срока, който е предвидил.
Беше ни смешно, помните ли, когато в зората на демокрацията речникът на казионния български език беше обогатен с абсурдни понятия като например “оператор на животновъдна единица” и “манипулант”, които трябваше да заместят непрестижно звучащите “овчар” и “товарач”.Естествено, новдумите не успяха да се наложат в разговорната реч, понеже и операторите, и манипулантите в крайна сметка продължиха да правят това, което винаги са правили в качеството си на “прости” овчари и товарачи, а именно да газят в овчи барбаленки и да разнасят палета с електрокара.
Това беше и времето, когато все още никой не питаше какво лично местоимение използваш, за да самоопределеиш пола си, нито пък на някой му е минавало през ум, че да купиш кутия сухи пасти “Негърче” е обидно спрямо представителите на една конкретна раса.
И, да, тогава страните от Третия свят не бяха “развиващи се нации”, циганите – “роми”, дебелите – “оувърсайз”, а слепите – “незрящи”. А “дама” не се използваше за всички жени, събрани от кол и въже, а само за такива като от романите на Джейн Остин. И лейди Джуди Денч.
Въпреки горните примери обаче може да се каже, че българският език все още държи фронта и показва забележителна невъзприемчивост по отношение на новите тенденции в развитието на политкоректния новговор.
Докато, виж, провъзгласеният за lingua franca английски вече хептен на нищо не прилича.
Убедете се сами на: https://webcafe.bg/gradat/vertikalno-predizvikan-i-drugi-nelepi-izrazi-s-koito-politkorektnostta-obogatyava-ezika.html
