Може да ги видите на почти всеки ъгъл.
Те са се отпуснали на един крак и подпрели лакът на високи масички, облепени с избелели реклами на бири и безалкохолни, пият кафе в картонена чашка от машина и цъкат непринуден моабет за политиката, инфлацията и летните жеги – време да минава.
Те са айляци на свободна практика, пенсионери или просто живеещи наблизо, които се събират без предварителна уговорка за по кафе или бира на крак.
Неусетно обаче бирата прераства във втора бира и кебапче от топлата витрина, забодено на клечка за зъби.
И в следващия момент си поглеждат часовника и вече е време за новините с Ани Салич.
Ако сте от хората, на които Facebook псевдонимът освен рожденото им име, съдържа и името на някой мегаполис, например “Evgeni Minchev London”, и които никога не се хранят в заведения, които няма поне половин звезда Мишлен, най-вероятно за сефте чувате, че има такава форма на живот.
Тук всеки син е “ангел мой”, а пък когато ни спрат централно водата, Биляна отива да се опере чак на Охридското езеро.
А, да, и между другото сме седалище на новия културен феномен – табачетата.
Думата я няма в никой речник на българския език. Ние обаче си знаем какво значи: денонощен магазин за цигари и алкохол в прецакан от липсата на индустриална, книжовна и всякакъв друг вид дейност средномалък град в Югозападна България. Като нашия.
Още за този градски феномен четете на: https://webcafe.bg/web-sol-i-alkohol/shto-e-to-tabache-uzhasat-na-vseki-restorantyor.html
