Понеже нищо в тоя живот, на тая планета и през това хилядолетие не е такова, каквото изглежда, още от началото се налага да ви разочаровам, че не съм станала религиозна.
Първо да обясня тая работа с черквата. Недоразумението идва заради класически случай на загубване в превода. Само че в моя филм, за съжаление, не участват нито Бил Мъри, нито Скарлет Йохансон[1]; в моя филм участват някои от старите ми приятели – пияници и някои по-нови, за които не съм съвсем сигурна дали са пияници или само се правят на такива, за да се впишат по-добре в компанията на истинските пияници.
През уикенда бях поканена на рожден ден „на патерици“ на Кака Марето, на който всеки by default и предварителна негласна уговорка трябваше да се яви в кръчмата с пари в плик. Знам, малко като на сватба приличаха нещата, само дето булката , т.е. рожденичката се появи, облечена в стил, който наподобяваше странна и противоречива смесица между ранната Мадона и късната Лили Иванова – високи до колената кецове Converse с толкова дълги връзки, че спокойно можеш да обесиш себе си или някой не толкова свиден член от семейството с тях, клин с щампа на черепи, пола от черен тюл, рокерско яке, кожени ръкавици без пръсти до лактите, сребърни бижута с големината на сателитни антени за прихващане на сигнали от извънземен характер. На дългия бар седяха традиционните кибици, които попадат в следните три категории: пиячи-непушачи, пиячи-пушачи и пиячи-със-синдрома-на-Турет. На късата страна на бара седяхме ние, от рождения ден. Аз се чувствах почти щастлива поради факта, че за първи път от много време насам бях в компания, в която не съм най-старата, понеже приятелката на Кака, Прага, се оказа с цели четири години по-възрастна. И по-къдрава. А когато Прага вкара набързо три водки-тоник, ме приближи изотзад и бавно произнесе със завишено мистериозен тон в гласа: „Ние с теб имаме история.“ Моментално бръкнах в базата данни на спомените си и запремятах файловете с лица на хора, които съм познавала през годините, но така и не можах да свържа лицето на Прага с което и да е сексуално преживяване. Понеже репликата й намекваше за точно ТАКЪВ вид обща история. Дали някога къдравата й глава е била между бедрата ми? Или просто сме се целунали веднъж, преди да повърнем в опикания кенеф на някой долнопробен бар?
Всъщност общата ни история се оказа съвсем не толкова възбуждащо-носталгична, както първоначално си въобразих, а по-скоро прозаично-поучителна. Преди известно време сме се разминали на улицата, аз съм дочула как седемгодишният й син прави просташки коментар и съм му казала, че е грозно дете. След това Прага му обяснила, че „ето така отговарят умните хора“, а синът й ревал два дни, понеже по-рано от всичките си връстници му се наложило да осъзнае факта, че глупостта е недостатък и че с един гол кур човек не може да успее в живота. Така че, без да искам, съм успяла да изпълня една велика хуманна мисия със социален и личностен оттенък. Ура! Може би сериозно трябва да се замисля да започна работа за УНИЦЕФ. Или по-добре за „Доктори без граници“; бих могла да се обуча да инжектирам смъртоносни дози от медикаменти на терминално болни хора, например. Това си е направо чудесен план for the rest of my life!
Само че нямах време да се потопя в мечти за бъдещето ми на милосърдна сестра, понеже Кака Маре взе микрофона и се разпя. И въвлече и мен в соловия си акт. В текста на скандалното парче на сексапилния дългокос ирландец Hozier[2], така вдъхновила Кака да излезе както от сатурновата дупка, така и от амплоато си на библиотекарка, се прави интересна метафорична заигравка с концепциите за екстаза в религията и секса.
Offer me that deathless death
Good God, let me give you my life
Take me to church
Тази вечер никой не ме отведе до „черквата“ и така и не получих своята малка “deathless death“, което си е направо срамота, понеже W.W. пак замина за Америка, а аз миришех неустоимо на Gucci.
С негър не спах. То единственият негър, дето съм видяла през последните 48 часа, беше в клип на Тони Бракстън по един музикален канал!
А написах в заглавието, че съм, защото сексът, they say, винаги продава.
___________________________________
[1] Ако досега не сте, непременно гледайте Lost in translation (2003) на София Копола!
[2] https://www.youtube.com/watch?v=MYSVMgRr6pw
