Ако се чудите как се чувства един обикновен атеист в неделя, на Великден в България, трябва да се поразходи за малко в моите обувки. Не се притеснявайте, не ходя с токчета – Converse са!
Обувките ми може да са удобни, обаче фактът, че съм заклета атеистка е много неудобен. Първо за мен, понеже не знам кое ме дразни повече – дали всичките тия досадни прояви на псевдо-набожност, които се натрапват навсякъде под формата на стилизирани кокошки и зайци, затлъстели баби, които екзалтирано месят козунаци с плънки, и телевизионни синоптички, които с непривично смирен глас напомнят в края на всяка новинарска емисия, че Христо е възкръснал. Или пък нарочно архаизираните стилистично телевизионни словоизлияния на свещенослужители, които лицемерно призовават миряните към чистота на помислите и д/т/елата, докато самите те лекуват отекли от подагра крака[1] и пресмятат колко ще заделят за частния си бизнес само от опела и кръщенки.
Дразни ме и самият Исус, за да бъда честна. Първо, защото смятам, че внушаваният ни две хилядолетия образ на светец няма нищо общо с реалната историческа личност. Бил девствен, обичал враговете си, с готовност и даже желание отишъл на собственото си заколение, понеже, разбирате ли, толкова обичал всички човеци по света (даже курвите), че на драго сърце склонил да се жертва за спасението на душите им. Ами това, че превърнал водата във вино по време на сватбата в Кана Галилейска? Bitch, please! Ако съществуваше някъде, където и да е, човек, който да го може тоя номер, не само че щях да го почитам като светец и да му паля свещи ежедневно, но и му организирам собствено шоу в Лас Вегас. Примерно. И второ, защото Исус е и винаги е бил нищо друго освен средство, с което да плашат напредничавите умове, красивите хора и мастурбиращи тийнейджъри. Християнството като цяло е изродена версия на приказката за Хензел и Гретел, която поддържа страха ти, че ако имаш неблагоразумието (или злата участ) да се изгубиш по пътя, за наказание ще бъдеш изяден с парцалите. Християнството, във формата, в която се промоцира от столетия (а и всички религии в това число), е просто патерица, на която се облягат гузните, глупавите и отчаяните.
Но да се върна към началната идея на този постинг, а именно защо да си атеист е кофти по празниците.
Питам се, как пък на никого, в престореното му старание да е социално коректен и религиозно адекватен, не му хрумва, че не е съвсем уместно да честитят празника на всеки срещнат – познат и непознат. „Христос воскресе“, та „ Христос воскресе“! Верно, когато една лъжа се повтори хиляда пъти, тя става истина – още повече когато подобна безумна пропаганда да се вярва в обратимостта на иначе необратим биохимически процес струи от всички възможни официозни медии, на фона на което дори Уикипедия изглежда сериозен информационен източник. Богословите биха ми натъркали устата с люта чушка, понеже „така не се говори, момиченце!“ А пък други биха възкликнали, не бива да приемам толкова повърхностно новината за Христовото възкресение, понеже това е по-скоро метафора за преображението и надеждата. Обаче на мен НЕ МИ ПУКА! И не ме е страх, че ще се варя в котел в ада в съседство с този на Хитлер и, ох дано!, на някой известен самоубиец, като, например, Ейми Уайнхаус или Ърнест Хемингуей. И че безсмъртната ми душа няма да намери покой. И че обществото ще ме презира, че не вярвам, че Исус е умрял заради мен. Макар че същото това общество само преди двайсетина години щеше да ме презира и да ме изключи от Комсомола, Партията и живота на планетата по принцип, ако вярвах в обратното! В днешни дни обаче е голямо неудобство за другите да знаят, че не споделяш тяхната френетична отдаденост на българските религиозни традиции. Ама как може?! Ами те така, може!
Днес по някое време наистина вече ми писна да ми повтарят тая шибана мантра „Христос воскресе“ и аз възпитано да избягвам да подавам очакваната ответна реплика на черковнославянски (езикът, с който, разбира се, седем милиона българи стават и си лягат, и на който Майкрософт възнамерява да направи версия на Windows за по-голямо удобство на вярващите православни християни). Затова когато таксиметровият шофьор за осемнадесети път в рамките на петминутния ни курс ми пожела „Весел празник“, не се стърпях, и на излизане от колата, казах:
– Мерси, ама аз съм еврейка!
***
P.S. Поздравявам Емил Георгиев за следната статия: http://www.ploshtadslaveikov.com/hristos-voskrese/
____________________________
[1] Една от причините за проявлението на болестта са хранителните навици – прекомерната употреба на алкохол, подсладени напитки, червено месо и морски дарове е основен рисков фактор.
