Сигурно сте чували термина „обсесивно-компулсувно разстройство“. И не, не става дума за чревно разстройство, заради което, плувнал в пот, броиш като обезумял оставащите автобусни спирки. Ако не в реалния живот, то поне сте се натъквали на проявления на това разстройство в психо-трилърите, в които бъдещият убиец си мие ръцете с антибактериален сапун през 20 минути или включва и изключва нечетен брой пъти осветлението при всяко влизане във всекидневната. После убива някого и за известно време забравя да си мие ръцете или да святка лампата, защото е прекалено зает да се крие от закона. Такива работи…
В моето скромно по размер семейство всеки един член проявява забележителни странности, които ако не напълно, то поне са на ръба да се впишат в диагнозата на ОКР. За моите поведенчески отклонения от това, което другите дефинират като „Нормата“, вече съм изписала стотици страници в този блог.
Базука, котката ми, си е откровено луда, а напоследък е развила и нов, ужасно дразнещ навик – дори когато е нахранена, ме следва по петите навсякъде или клечи до стола, на който седя, и мяука с монононни, на равни интервали, подобни на грачения звуци. Това поведение, разбира се, може да доведе до умопомрачение всеки, който не е развил резистенност към непоносимия й характер и/или не е тренирал с морските пехотинци на САЩ в базата им във Форт Браг. Затова повече предпочитам както си беше преди, когато Базука нападаше в гръб и ти сваляше кожата със стоманените си нокти.
Що се отнася от най-изявените обсесивно-компулсивни разстройства на W.W., те биха могли да се систематизират в следните три страха:
- Срах от внезапно появил се в полезрението му паяк, докато се храни
- Страх да не умра (макар че понякога, особено като му ударя пул, докато играем табла, казва с откровено пожелателен тон „Пукни!“)
- (Неистов) страх, че една сутрин ще се събуди и няма да има кафе. Нито дори нес!
Сестра ми обаче бие всчки ни. Тя е патологичен случай. Сега няма да изброявам страховете й; достатъчно е само да изброя някои от компулсиите, в които нейните обсесии и страхове сюблимират. (С такава научна компетентност и помпозност се изразявам понякога, че ми иде да си посегна – толкова си се възхищавам!)
Като бяхме деца, Сестра ми беше толкова мързелива и, направо да си кажем, немарлива, че на майка й излизаха плици на езика от повтаряне, че боклукът трябва да се изхвърли, леглото да се оправи, а „на Мая да се приготви следобедна закуска“. Сестра ми вечно претупваше домашните си задължения, за да има повече време да слуша неделните мачове по „Спорт и музика“, да си изрязва статии за играчи от германския национален отбор, да сваля текстове на песни от касетки и да чете научна фантастика. До много късна възраст я мързеше също така да става рано, да покрива нормативите в часовете по физическо възпитание, да си пере сутиените, да се бръсне под мишниците през лятото, да избели пет картофа за вечеря и други подобни.
Минаха години и обстоятелствата се стекоха така, че сестра ми се установи да живее в Норвегия.
Ако вие самите не сте емигранти, то поне сте чували от роднини, децата на приятелски семейства или от някои от гостите, които Гала кани в студиото си (когато не говори за зачеване ин витро и не показва нагледно козметични процедури, от които скулите ви ще станат като на най-известната Кардашиянка), че животът на емигантите неминуемо преминава през един първоначален шоков период. Това е време на изпитание, от което изходите са само два – или се адаптираш и“продължаваш напред“ или всичко отива по дяволите и ставаш проститутка. Е, има и трети вариант, разбира се, който много от провалилите се предпочитат пред този с проституирането, а именно връщаш се в родното село с подвита опашка и казваш, че не си пробил в шоу-бизнеса в Америка, понеже не си блондинка, а фамилията ти е трудна за прознасяне.
При Сестра ми стресовият период включваше традиционното чувство за изолация и непринадлежност, почасова работа в магазин за дрехи втора употреба и като вестникарче, пестене от закуски, за да ми купи пластмасов розов Swatch за рождения ден и бяло течение, което се лекува с подръчни средства.
Както е казал народът, човек знае и две, и двеста.
