Дания е чудесна за живеене страна, няма спор. Още повече е чудесна, ако човек е от женски пол. В началото на тази година едно съвместно проучване на фирмата за брандово проучване BAV Cosnulting и Университета в Пенсилвания, базирано на интервюта, проведени със седем хиляди жени, показва, че Дания e „the best country in the world for women to live”. Само че, скъпи дами, и вие, господа, минали няколко пъти под дъгата, не бързайте да опаковате куфарите си и да потегляте за Дания! Понеже, независимо че средностатистическата датчанка може да си позволи да ходи три пъти годишно на почивка на Азорските острови и оперативно да оправя провисналия си бюст за сметка на държавата (силиконът в много случаи излиза безплатно на датските данъкоплатки, заклевам се в Исус! И евентуално в Аллах, понеже ме е страх да не ме гръмнат…) , може да се окаже в един момент, че няма къде да се подстриже!
Очаква ви една истинска история за премеждията на двама чужденци в опитите им да се подстрижат.
Аз все още не съм станала датчанка, понеже още дори не съм си получила датския ЕГН, а без него може да съм и от Еритрея, например, за местните няма особено значение. Но въпреки това вече успях да изпитам какво е да си жена в европейска страна, която (частично) е „мирно“ завладяна от хора с друга религия, култура и съвсем нереалистично очаквания за това как ще ги посрещнат в рая.
Откакто сме се върнали от Осло, правим опити с W.W. да се подстрижем, понеже и двамата вече сме обрасли като мечки-гризли. Но нека първо да ви разясня каква е картинката с коафьорите в Копенхаген, за да можете реално да прецените до каква степен преувеличавам и до каква степен казвам истината. Средно, едно най-обикновено женско подстригване – клъц-клъц, „само ми хванете крайчетата!“, е между 240 и 340 крони; мъжкото – „Оберете ми врата и малко отгоре!“ – между 150 и 250[1]. За боядисване на КЪСА коса цената може да достигне 1000 крони. Ако искате екстеншъни и по принцип да приличате на Малина, Калина, Галина, Валина и т.н., отиваме на 1500 и отгоре.
Следващата стъпка, която човек трябва да предприеме, след като излезе от ценовия шок, е да си избере салон и да си резервира час онлайн. Който може да бъде утре, но може да бъде и през ноември следващата година.
Понеже с W.W. не бяхме много наясно с какви други алтернативи разполагаме, решихме да прегледаме форумите по темата “Where to get a haircut in Copenhagen”[2]. В общи линии съветите на местните варираха от “If you don’t want to get broke, get your mom do it for you!”[3] до „Поразходете се по Nørrebrogade – там има бръснарници на всеки ъгъл; взимат клиенти без предварително записан час и са сравнително евтини – по 100 крони за подстрижка.“ Понеже моята майка е покойница, а тази на W.W. е в България, решихме, че ще се „поразходим“.
И значи разхождаме се, разхождаме се ние по въпросната улица в северната част на града и тук-там наистина забелязваме гаражоподобни бръснарници с надписи “Herreklipp 100 Kr”[4] на вратите, и даже сме на път да се зарадваме , че сме ударили кьоравото, когато влизаме в едно такова място за разкрасяване, да го наречем, и се сблъскваме със суровата действителност. Разбира се, не сме и очаквали, че персоналът вътре ще се състои от високи метър и 92 скандинавци, с дълги крайници и платинено руси коси, обаче гледката на намръщени, брадясали араби с маратонки Adidas – менте и дебели златни синджири, обесени на вратовете, определено ни разстройва. Но така и така архаичното звънче на вратата вече е известило за влизането ни, затова W.W. с лошо прикрит боязън в гласа пита дали приемат клиенти без запазен час. Казват, че да. Аз обяснявам на дърварски английски вместо на почти матерния ми оксфордски такъв, че искаме да се подстрижем.
– И двамата ли?
– Да.
– Не може. Само за мъже!
– Ама аз искам МЪЖКА подстрижка! – настоятелно тропвам с краче аз, понеже феминистката в мен страшно се разпалва. Откъде накъде ще ме дискриминират и ще ми вземат повече пари за МЪЖКА прическа, само задето имам вагина?!
– Не, не, не – клати глава единият. – Не може! Религията не ни позволява да пипаме жени.
А куровете дава ли да си ги пипате тъпата ви религия?
Когато с W.W. отново се озоваваме на улицата, аз оставам като вкаменена на една плочка за около 50 секунди – с отворена уста и разперени ръце. Общо взето, съм в доста безпомощно състояние. И същевременно съм толкова бясна, че не мога да спра да повтарям:
– Кажи ми, че току що не чух това, което чух!
Когато най-накрая излизам от ступора, с W.W. продължаваме да се мотаем нагоре-надолу по Nørrebrogade безцелно, когато той случайно забелязва в една странична пресечка надпис „Dame Frisør“. Казвам му, че нямам друг избор, затова отивам. И отидох.
Беше си мазе. Подгизнали от влага стени, столове с изтърбушена тапицерия от 70-те години, зацапани огледала, мръсен балатум на пода. И две комшийки с орлови носове и къносани коси, седнали на диванче с протрита тапицерия – дъвчат печен нахут и гледат на телефона си клипчета с арабски смешници, които очевидно много ги забавляват, понеже цвилят като кобили.
Разбира се, не съм се и надявала, че фризьорката, която къдри коси в подобно мазе, ще е карала стажантски курс в луксозен парижки салон, където моделката Кара Делевин си прави косата, обаче и не очаквах, че няма да говори друг език освен този на родното си берберско племе. Освен това въпросната фризьорка беше така зле изрусена, че ако в тоя момент не размазваше сивкаво-синя боя върху скалпа на една, очевидно свикнала на всякакъв вид домашно насилие, клиентка, щях да се усъмня, че изобщо има нещо общо с фризьорската професия. Една от приятелките с нахута (тази, която вероятно единствена в махалата е ходила на училище повече от три години) се нагърби с ролята на преводачка. Обясних й, че искам да ме подстриже с машинката само отстрани и да ми остави перчема отгоре.
– Like a boy – викам. – Like a punk. You know punk, right?
Съдейки по изражението на лицето й, фризьорката се съгласи с голяма неохота да ме вземе. Само след малко обаче разбрах откъде идва неохотата. Просто жената очевидно за първи път в кариерата си хващаше машинка за подстригване! Въпреки леко несигурните й действия и треперещата от притеснение ръка, все пак успя да ме отърве от нежеланото окосмение, без да причини фатални щети. След като свърши, а аз се уверих, че горе-долу останалата коса по главата ми стои сравнително симетрично, пмолих преводачката да й каже да ми даде някакъв гел за стилизиране. След кратко суетене ми предложиха кутия с… вазелин
– Nooo! – възкликнах аз. – This is NOT for hair! Oh, shit, I’d better just wash my hands…[5]
– You like?
Май имаше предвид подстрижката.
– Like, like – отговорих примирено и се мушнах зад мушамената завеса, където се намираше обилно покритата с котлен камък мивка. Естествено, нямаха течен сапун, затова се измих и си пригладих щръкналата коса на темето с разреден препарат за миене на съдове.
Дойде време за оправяне на сметките. Сто крони за подстригване, което по-скоро можеше да се сравни с експериментално лечение на рак, ми се видя много, но все пак бях склонна да ги дам на драго сърце предвид предходните събития. Само дето, разбира се, не приемаха карти! Наложи се да оставя като гаранция месечната си карта за транспорта, докато обикалям квартала да търся банкомат. На улицата почти се сблъсках с W.W., който пък от своя страна се беше сблъскал със същия проблем в бръснарницата „само за мъже“. Огледахме се един друг за около пет секунди, вдигнахме рамене, казахме: „Хм, става!“ и продължихме нататък с живота си в чуждия град.
А продължението включваше 4 бири и два шота в една долна кръчма с една сервитьорка със скъсан чоропогащник, трима пропаднали пияници от махалата със солидни пенсии по болест, един вмирисан на урина и коч бездомник, който очевидно живееше на своята запазена маса в кръчмата и една дебела жена с туристически сандали и омърлушено куче на каишка.
Вучето след злополучното подстригване в кръчмата на ъгъла
__________________________________
[1] Пак ще напомня, че 10 датски крони се разменят за 2,60 лв. Вие си направете сметката…
[2] Къде да се подстрижем в Копенхаген.
[3] „Ако не искате да банкрутирате, оставете майка ви да ви подстригва!“
[4] Мъжко подстригване – 100 крони
[5] Не, това не е за коса! Ох, мамка му, по-добре само да си измия ръцете.
