Category: Архив (2014/15)

Преди да ви запозная с култовото произведение на писменото слово на английски език (в мой превод), се налага  да направя две разяснения. Първото е свързано с един от многото –изми в изкуството. И понеже бях особено старателна студентка по време на първото си следване (когато все още не пиех като змей, носех очила с телени рамки и се обличах безкрайно тъпанарски), ги знам всичките. Само че в конкретния случай ни интересува едно от изъм-направленията, чиято същност е необходимо да поясня if I want to make a point. Наивизмът е течение…

Преди няколко дни ми се развали патронът на кухненската чешма. Обикновено малките ремонтни дейности у дома ми идват отръки – това да накарам хладилника да не бучи като го изритам, или да оправя зеещата врата на гардероба като я подпра от външната страна със степера е направо нищо работа за мен; човек ще каже, че имам диплома за това! Обаче тоя път не успях да се справя – водата продължаваше да шурти отвсякъде, и затова се принудих да се обадя на Боби – моя човек за всичко, който е в…

Казват, че майката развива особено чувство на привързаност към детето си и през годините, особено ако връзката им се окаже силна, това чувство се интензифицира дотолкова, че започва да граничи с паранормалното. Примери за това колкото искате! А хората и филми са направили за силата на майчината любов. Майка повдигат каросерия на камион, за да освободи остатъците от трупа на прегазеното си хлапе. Друга майка усеща по вибриращите атомни частици във въздуха, че синът й, който учи в колеж на 2000 км разстояние, е предрусал с кофти хапчета и лежи…

Понеже нищо в тоя живот, на тая планета и през това хилядолетие не е такова, каквото изглежда, още от началото се налага да ви разочаровам, че не съм станала религиозна. Първо да обясня тая работа с черквата. Недоразумението идва заради класически случай на загубване в превода. Само че в моя филм, за съжаление, не участват нито Бил Мъри, нито Скарлет Йохансон[1]; в моя филм участват някои от старите ми приятели – пияници и някои по-нови, за които не съм съвсем сигурна дали са пияници или само се правят на такива,…

Преди време попаднах на видео в YouTube (а може и да беше в някой от ония сайтове, които започват с три хикса, не помня точно), в което някакъв перверзен зевзек беше сложил скрита камера в солариум. В САМАТА КАМЕРА! Оказва се, че когато жените са затворени в едно такова тясно и закътано пространство, без дрехи и без нищо за правене, все пак не се оставят без работа – ръката им някакси съвсем естествено намира своя път към съкровената им „раковина“ и  заравя пръсти там, където слънце не изгрява. Ах, жените…

Направи ми впечатление, че повечето от читателите на предишния ми постинг  са се впечатлили най-вече от факта, че не съм успяла да видя пениса на Джейми Дорнан. Което е жалко, понеже писах и за други неща освен за Джейми, но, бидейки един дълбок сърцевед и познавач на човешкото мръсно подсъзнание, как бих могла да ги виня, задето се интересуват именно от тези подробности в моите текстове! Всъщност когато човек е в Париж, последният пенис, който би могъл да види, е този на Джейми Дорнан. Освен ако не спи с него,…

Когато си турист в Париж, без да вършиш типичните туристически неща (като мен), на практика се изправяш пред един сериозен проблем – какво да правиш по ЦЯЛ ДЕН. Още повече че дъждовното време през февруари свива опциите ви за рекреативни дейности на открито до минимум. Така че дори да нямаш проблем с „типичните туристически неща”, не става да хукнеш да снимаш черкви и монументи от военната история на нацията по десет часа на ден. На първо време разрешавам въпроса с многото време за пилеене като отивам на кино. В Халите.…

За да ми е гадно и за да могат официално да ме впишат в списъка на застрашените от пълна разруха паметници на България под закрилата на ЮНЕСКО, няколко часа преди полета ми софтуеърът на прехваления ми телефон се бъгна. Класическа ситуация от наръчниците за законите на Мърфи: също като със зъбоболът, който по традиция започва в неделя вечер. Само че в конкретния случай бих предпочела да имам пулпит, отколкото това! Понеже нали си представяте колко безпомощен е човек през 2015-та година, когато е лишен от смартфона си! Все едно ти…

Напоследък не ми се пише особено. По две причини: Първо, не ми плащат, за да го правя (иначе бих се напънала и всеки ден бих произвеждала по 1000-2000 вдъхновяващи думи, свързани в перфектен морфо-синтактичен унисон, който да кара  гениталиите дори на  боговете да потръпват от величествена възбуда от неземен характер). И второ, защото съм прекалено заета да се притеснявам и да се самосъжалявам (макар че, реално погледнато, можех да бъда къде-къде по-зле; примерно да съм Николета Лозанова и да… абе, дори само да бях нея, без дори да има нужда…

Добре. Ще ви кажа кое е хубавото на депресията, понеже всеки знае кое й е лошото. Първо, като си в депресия (а не искаш да бъдеш!),  всячески се опитваш да се измъкнеш за ушите от това състояние, понеже и сам усещаш, че никак не ти е привично и че е по-добре да  разфасоваш детски трупове в задния си двор, отколкото да седиш и да ревеш на филми за раковоболни майки (например). Но, разбира се, по Теорията за Всеобщата Гадост, която досега е била доказана на практика от една-единствена личност и…