Category: Архив (2014/15)

Както се прибирахме вчера със сестра ми в късния следобед – с посинели от студа лица и разкрепостени след изпиването на няколко питиета умове и души – надникнах по навик в общата пощенска кутия на жилищния ни вход, където обикновено пускат телефонни сметки и брошури на големите търговски вериги. Този път обаче имаше една-единствена брошурка на дъното на кутията  – скромна и непретенциозна на вид. Казах си: „Абе чакай да я видим каква ще да е тая тайна!“ Взех брошурата  с два пръсти все едно се докосвам до опикана салфетка,…

Пиянството на един народ не се е случило през 1876 година. И няма нищо общо с пукването нa нефелното черешово топче, о не! Пиянството се случва сега, спонтанно, повсеместно и брутално.  По селски дворове, окъпани в кръвта на тлъсти прасета, градски коледни базари, одимени от скараджийски пушеци и домашни маси и кушетки, оповръщани от свои и чужди. То се ражда от най-съкровените ъгълчета на българската душевност и, за да вникнем в същността на този феномен, се налага да направим задълбочен анализ в стила на преразказ с елементи на разсъждение. Представена …

Първите 48 часа след скъсване са критични. Все едно си в реанимацията и докторите се борят за живота ти; от различни отвори на тялото ти стърчат тръби, някои от които се опитват да изпомпат насъбралите се в сърцето ти отрова и разочарование към ректума. Всичко е като на филм за хора, получили ПБС[1].  Само дето не си изпаднал в същинска кома и не виждаш тялото си отгоре. (Макар че при някои по-драстични случаи може и това да се е случвало, знам ли! Има и жени с по-слаба психика, които получават…

Извинете, моля ви се, нека някой веднага да впише моя случай в Книгата за рекордите на Гинес  и след това веднага да ми донесе една тъмна гинес (или може един голям Jamison), понеже такова битие като моето може да се преглътне само с някоя сериозна ирландска напитка! Така ги виждам нещата, че докато не свърши тази проклета 2014-та година, няма да има отърване от лошата карма. Не че съм фаталистка, нито пък съм суеверна, а най-малкото съм склонна да виждам връзки между неща, събития и цифри там, където ги няма,…

В живота на всеки заклет веган като мен идва един момент, в който се плесва по челото и си казва: „Мамка му, какво стана, бе!?“ Обикновено това е момент, в който дълбоко вкорененото (особено у българина!) чувство за непреебаност надделява над отдавна установените здравословни хранителни навици. Или да си кажем направо –  това е моментът, в който веганът се озовава на коктейлно парти с шведска маса като единственото нещо, което може да яде, е украсата на блюдата. Този момент за мен настъпи във вторник вечерта, когато застанах очи в очи…

Без съмнение на всекиго се случва от време на време да има „one of those days“, т.е. ден, в който ама всичко върви наопаки – от изпускането на филията с намазаното надолу сутринта, през диарията на домашния любимец  и се свърши с истерията на майка ви-пенсионираната пианистка, която е разбрала, че девойчето, което идва при нея на частни уроци, е бременно от баща ви. Ще си кажете, че прекалено ми работи фантазията! Може и да ми работи, но само чуйте да видите на мен какви неща ми се случиха между…

След контролния преглед миналата седмица следкият доктор с очилцата ми прегледа коляното и  каза, че новата колянна връзка е станала прекалено еластична по неизвестни причини и сега коляното ми пак хлопа като хлопатар на млада коза. Затова реших, че трябва да се захвана сериозно с фитнес, за да заздравя бедрените си мускули, та дано това помогне. Коафьорът с дългите кестеняви коси и обсесията по маркови очила, бразилски плажове и мъже с абаносова кожа и гъсти бради, Хесус, ме заведе при своя фитнес-инструктор Кирчо, като преди това изрично ме предупреди в…

Доколко добре познавате човека, който сутрин влиза в кухнята по гащи, докато си пиете кафето, и съобщава със заговорнически тон: –          В едно царевично зърно в лайното ми  имаше отпечатък от предните ми зъби! Искаш ли да го видиш? Какво отговаряте на такъв ведър, сутрешен въпрос? Опциите са няколко: “Take a picture,  post it on your Facebook wall, baby, and see how many likes you gonna get!” “И по-впечатляващи работи съм виждала! Помниш ли като бяхме в горската хижа, катеричокът, който чукаше ботуша на майка ти?!“ или просто: „Веднага пусни…

Аз съм малигнена туморна маса в организма на една добре смазана бюрократична, псевдо-образователна машина, каквато е университетът, за който работя. УЖ работя! А реших да работя наужким още преди две…три…да ги направим направо пет години.  Причините са много и естествено няма да навлизам в подробности, понеже иначе този пост ще заприлича на някой от многото „социално адекватни“ текстове, с които мрежата е направо задръстена, понеже половината население на тая държава се изживява като велики критици на своето време.  И поради това същите тези текстове са хем клиширани, хем скучни като…

Сексуалната революция може и да е започнала от Уудсток, но това не означава, че едва през 1969-та година жените са открили клитора си! Нито пък  че мъжете  са се докоснали до удоволствието от стимулирането на простата. Разбира се, в днешния морално пропаднал (както биха го определили ватиканските кардинали,  старейшината на някоя амиш-колония и леля Анастасия Величкова от седмия етаж) свят колкото и да се говори, показва и прави секс, все още много, ама наистина много неща от сексуалната сфера си остават скрити-покрити. Заметени под килима от незадоволена домакиня. Или записани…