Category: Без категория

Оня ден сънувам, че с Б. сме на море някъде – забележете! – в балканска страна и много се ядосахме, че нямаше свободни бунгала близо до плажа. 1 минута след като се събуждам, си поглеждам току що получения мейл от Movinn Co-Living (фирмата наемодател) и  …се смразявам от яд и желание за убийство “I am very pleased to announce that Stergos and Konstantinos will be the new Coliving members and will be moving in on January 21st.” След два дена, в сряда, две гръцки гълъбчета ще се местят в стаята…

Викайте ми Печалното Вуче. Викайте ми  Гневното Вуче. Но може и  Вуче Късото Чорапче.  След като споменах в миналия пост, че имам усещането за тотално зацикляне в  болки-плюс-проблеми-плюс-нищо свястно, днес има с какво да потвърдя, че наистина няма излизане от тоя кръговрат. Няма какво да се заблуждавам през последните две години:  аз съм в оптимизирано житейско разрушаване. И даже бих казала: уви, не е заради наркотици, безразборен секс с много на брой хора и добермани или булимично повръщане в кенефа след всяко тъпчене със свински чревца, а защото “Бог” реже…

Те са абсолютни звезди на музикалната сцена и в мейнстрийм медиите през 60-те и 70-те и щедро пръскат чар, талант и битнически шик. Но и в наши дни тази митична двойка не е изгубила популярността си. Заради лесната за копиране тяхна хипи външност не минава маскен бал или хелоуинско парти, без да се появят те – Сони и Шер и веднага да бъдат разпознати дори от родените десетилетия след заника на съвместния им живот и кариера. Да се проследи хронологично развитието на връзката им през годините, прекарали заедно, е като…

Не съм катерила осемхилядници, нито съм яла скакалци и жаби, за да оцелея в Амазонската джунгла, не съм карала фадрома и не съм се женила четири пъти, но все пак успях да натрупам достатъчно житейски опит, за да мога да си направя някои генерални изводи за живота, вселената и всичко останало. Не съм катерила осемхилядници, нито съм яла скакалци и жаби, за да оцелея в Амазонската джунгла, не съм карала фадрома и не съм се женила четири пъти, но все пак успях да натрупам достатъчно житейски опит, за да мога…

“Докато е смъртен, човек никога няма да се чувства спокоен.” Уди Алън Когато предлагат на 33-годишния норвежец Николай Тел да си закупи ученически билет в автобуса, той не се възмущава ни най-малко. Нито пък се учудва. За него подобен въпрос е сигурно доказателство, че планът му засега работи безотказно. Той вярва, че само след няколко години повечето напредничави хора ще мислят и ще живеят като него. Останалите, които не го правим, скоро ще умрем. Понеже така ни се пада като не се стараем с всички средства да удължим живота си…

Така е в началото на всяка зима: пускаме радиаторите и духалките, стисваме зъби и чакаме да видим колко голяма ще е този път секирата, с която ще ни отреже главите месечната сметка за тока.  Двучленното семейство на една моя приятелка имаха задължение към ЧЕЗ за януари от 300 лева. След като ги платиха, два седмици караха само на свински изрезки, компот, хляб и ракия. С всяка изминала година средната стойност  на консумираната от битовите клиенти на трите електроразпределителни дружества расте.  Ако сравним този разход в проценти със средната работна заплата…

Човек и добре да живее, накрая техниката го предава и той се озовава в центъра на един ужасяващо потискащ град като от филм на Тим Бъртън, под дъжда, с гумени ботуши и подгизнало яке, и с телефон-фенерче в ръка – от тия, дето ги раздават безплатно, ако си подновиш абонамента за още две години. В джоба си имам половин страница от тетрадка, на която съм си записала десетина номера от първа необходимост като този на сестра ми, на фризьора ми, на Калина и на фирмата за почистване на домове и…

Вчера си взех в леглото „нощната шапка“, както британците наричат питието преди лягане, и изгледах спечелилия Златен глобус  филм „Still Alice“, в който героинята на Джулиан Муур, която също като мен, е професор по лингвистика, се разболява от рядка форма на Алцхаймер в необичайно ранна за това заболяване възраст – едва на 50. Делят ме някакви си девет години от една подобна хипотетична житейска ситуация. Девет години! А може да се случи и след няколко месеца. Гаранция –  Франция, както се казва. Самата мисъл, че един ден умът ми ще…

Събуждам се тая сутрин и представа си нямам, че е петък, тринадесети. Проверявам си съобщенията във viber и whatsapp от предишната вечер и гледам, че един приятел ми е изпратил стикер малко след полунощ, с който ме поздравява по случай злокобното съвпадение на дата и ден от седмицата. Да му еба майката! Ако не беше тоя тъпак, нямаше и да се сетя цял ден! Не съм суеверна. Минавам си под стълби като стой, та гледай! И черните котки не ме плашат – пред жилищния вход отглеждаме поне четири. Чисто черни…