Category: БЛОГ

На 10-ти юни сутринта си облякох зеления ZARA гащеризон, препълних ролатора с празни бутилки от вино и водка, за да ги изхвърля в контейнера на двора и тъкмо вдигнах   макбука от масата, за да го пъхна в калъфа, се чу “Прасссс!” и като една малка съчка десният ми хумерус се строши по средата. За трети път от миналия октомври. Понеже от месец насам продължавам да не мога да върша каквито и да е елементарни неща като например бръснене на пубисните косми, ядене на суши с две клечки и писане…

Един ден се събудих с идеята да се разходя из южната част на Копето и по-конкретно – в Sluseholmen – новия и бързо развиващ се като една красива, но и подмолна мухоморка  квартал, от който преди 14 месеца фирмата-монополист за отдаване на жилища под наем ме изгони с шутове и с абсолютна забрана да се връщам отново в някой друг от многото им апартаменти. (Може би друг път ще разказвам защо ми прекратиха договора. Или не. Просто не ми се връща назад към оня драматичен спомен.)  С няколко изречения ще…

Неделното соаре започна… хм… хем стряскащо, хем гъделичкащо стомаха. И само да поясня предварително, че случките нямаха нищо общо с вървящите в момента парламентарните избори в тая бедна, бедна българска страна с калпави хора, шкембе-чорба и таратор.  Ето един кратък фото-репортаж от този ден.  От къщи на улица “Родмансгаде” излязох в 10 и половина. Първо имаше зверско убийство точно пред входа на блока. А после, три метра по̀ нататък по алеята до строежа друго нещо ми привлече окото: Така и така ми тръгна на удоволствие от мъжката анатомия, та когато…

След като през октомври миналата година си счупих дясната ръка – два пъти!, а после и костица в пелвиса, си замразих абонамента в близкия ми фитнес и зачаках да се излекувам. И чаках,  чаках, чаках… месеци наред. Когато една сутрин установих, че вече мога да си държа чашата кафе с дясната ръка и да ритам в ташаците радикални ислямисти с левия крак, вече бях готова за тренировки. Така де, задължително трябваше да почна да спортувам – не само защото се чувствах  скована и подгърбена като една Баба Яга, а понеже…

През изминалата седмица  се случиха две-три фундаментални (за мен, a не за Папата и Азис) неща. След като успя да мобилизира обществото  в полза на Гренландия срещу американския психопатски грандоман, управляващата от 6 години партия на премиера Мете Фредериксен спечели изборите в моята Дания, но остана без мнозинство. На следващия ден след тези, определено считани за епични избори, се понапих вкъщи от щастие – но не заради мъничката, но недостатъчна победа на социалдемократите, а по-скоро задето не ме болеше нищо по това мое страдающо телце. Не знам какво дяволче ми…

Вчера сънувах, че аз и СС (последното ми гадже, с което се разделихме в средата на 2018-а) сме в голям и много нестандартен модерен кампус на някакъв северно-норвежки университет, в който се е преместила да работи сестра ми. Денят е един от малкото топли през лятото и отвсякъде мирише упойващо на борови дървета. Между пръснатите из гората институти се минава през широки канали. Със СС не знаем как се качва човек на странните салове в каналите и дали всеки път се изисква такса за такова преместване от точка А до…

Както вече споменах в предишния епизод на тоя моя трилър сериал, aз съм горд атеист и по принцип се кланям пред олтара на рационалното. Обаче не мога и не мога да си обясня странните неща, които някои уж невинно изглеждащи овци, а всъщност зли вълци вършат.  Като например Хавиера. Събудих се малко преди 9 сутринта на първи декември, а чилийските съквартиранти  вече се бяха тихичко и бързичко измели от апартамента на улица Rådmandsgade 53. От облекчение си засвируках и запях, ама наум: тра-ла-ла, тра-ла-ла.  Измих си зъбите, направих си кафе…

Убедих се, че жената от чилийската двойка, която живя в стаята до моята през цялата есен, ми е направила вуду магия. Аз съм здравомислещ човек и краен агностик, който не вярва и грам в свърхестествени същества и богове, на който дори му идва отвътре да се подиграва на хора, които вярват във вещерство, чудодейни сили, баене, варене на живи жаби в казан и други такива. Обаче така се обърна на 180 градуса животът ми и то само в рамките на дни, че вече се чувствам като нещо-неживо-което-не-прилича-на-мен. Иначе казано: откачам. …

Кал, дупки, локви, верижни багери, оглушителен шум от булдозери и електрожени. Този голям строеж, който подлудява живеещите в блока хора, котки, кучета, хамстери и мен от месеци насам, вече стига до последната права, до нещо като кулминацията на тоя колосален проект. Обаче последните седмици ще са истински ад: положението вече е от външната врата – право в калта. Носенето на маратонки и особено обувки с токчета е немислимо. Въпреки гвацанетото в калта по двайсетината метра разстояние от къщи до тротоара за съжаление не получавам усещането, че сме по следите на…

Не се обиждайте, дами, обаче честно ви казвам, че не харесвам жени с дълги коси – особено, ако ги носят пуснати. Даже понякога нещо ми идва отвътре и направо ми се иска да отскубя цяло вълмо от дългата до под мишниците коса на някоя телевизионна водеща/ певица/ Мис Едикояси или някоя подобна на бившата ми испанска съквартирантка, чиито тъмни и твърди като прасешка четина косми запушваха сифона в банята. А да, и плюс Магърдич Халваджиян. Тъй като аз самата имам нещо като фетиш да се подстригвам редовно до нула номер…