Category: БЛОГ

Имам такива периоди напоследък, че едва ли не на всеки два часа ми се случва нещо или болезнено, или дразнещо, или опасно, или и трите неща едновременно. Искам да изляза най-после от тоя кръговрат, ама не става. Продължавам да си седя в чистилището, чистя си греховете, но не с молитви, а с веро и шкурка,  и вместо да заминавам най-после за рая, не мърдам оттам.  Давам ви пример. Вчера, след събуждането от сън и миенето на зъби, тръгвам да пия кафе  и – прас! – удрям си босия ляв крак…

Понякога се засичаме tête-à-tête с жената, чието име и произход не знам – в четвъртък, точно в 12 часа – или пред асансьора в кооперацията, или направо в къщи. В момента в който ме вижда, веднага се ухилва до ушите (личи си, че не се преструва на зарадвана от срещата, само защото това се води невъзпитано). Аз определено не обичам да се хиля – не за друго, а понеже така се образуват пачи-крака на очите, а това би било безобразие при положение, че и без това плащам за ботокс –…

Ден 4-ти от официалната ми лятна разходка като анти-туристка из определени места в центъра на, да го наречем, родния Копенхаген, където има езеро, море и задължително бутилка студено вино (предпочитам и Блъди Мери, ама става сложно с табаското и стръка селъри!). В маршрута днес се включваше пътуване с корабчето 922 от Enghave Brygge до Кралската библиотека и след час и половина “четене на прашасали стари книги” – до Orientkaj, пак с корабчето. Така разказано откъде докъде съм се разхождала с пукащ крак и болезнена плешка би било ску-у-у-у-чно. Любопитната информация…

Сестра ми си боядиса веждите с намаления с 50 процента oт Maybelline черен молив, а Тръмп и Путкин – пардон, Путин – се срещнаха някъде посред Аляска – не за друго, а за да си станат побратими.  Общо взето, това е Ден Номер 3, а вече не е особено горещо както преди 24 часа, но слава богу, не се налага да си слагам мушама на главата и върху ролатора (особено защото той не е с “шибидах”, а аз си държа там лаптопа и дневника), за да не подгизна в евентуалния…

При северната митница близо до копенхагенското пристанището

Fælledparken

Ония ден тръгвам да пресичам един от най-натоварените булеварди в центъра, между гарата и метрото на Nørreport, и изведнъж отвътре почва да ми кипи крайно негодувание заради един очевидно  неевропейски  боклук, който е спрял колата си точно на пешеходната пътека, и многото хора, които пресичат едни срещу други, трябва да я обикалят, за да стигнат до тротоарите. Нарочно бутнах ролатора в  левата предна гума (и то май два пъти), обърнах се и му показах с дясната ръка, че е луд. Тъкмо вървя към асансьора на метрото и изведнъж те тоя,…

След полу-унищожителния инсулт през октомври миналата година,… … през тежката и комплицирана операция на дясното коляно (и неизбежното счупване на бедрото!) …. миналата събота, 15.02, почти припаднах от болки и кома. Оказа се severe pneumonia.

Снощи Марето, нашата приятелка в четири членната ни група във Фейсбука ни с името “Какараски”, ни вика: “Как ще коментирате желанието на Доналд Тръмп да купи Гренландия, който остров се управлява от датчаните от последните двеста години?” Сестра ми Боряна казва: “Както каза един норвежки политик, ще е достатъчно Тръмп да даде по 1 милион долара на всеки от 60 000-те жители на Гренландия (повечето от тях пияници) и няма да има никакъв проблем. Според мен ще мине и с по една каса водка” Откакто живея в Копенхаген, не успях…