Paris, Paris…

И прости ей така – 1 част През следващите две седмици Париж ще бъде най-популярната и спираща дъха световна столица. Най-вече защото церемонията на Олимпиада номер 33 успя да скрие шапката на милиони хора в рамките на четирите часа на това креативно и нестандартно, да го наречем, шоу. И на мен веднага ми се разтупка сърцето, но не защото ми дреме да се снимам сред блъскащите се тълпи пред копието на кривогледата Мона Лиза в Лувъра и да се изкачвам по омразните Х на брой стълби на Айфеловата кула като…

Исках да забравя – ясно защо. 10 години по-късно вече НАРОЧНО си спомням

В началото на май 2014-а година тогавашното ми приятелче Денис, ме помоли да ме снима в проекта си, с който щеше да кандидатства в едно парижко висше училище за фотографско изкуство и аз се съгласих, макар и неохотно. Фото-сесията беше в една запустяла къща в края на града. Още в самото начало на работата на Денис ми стана ясно, че ще се опитва да балансира между модерното изкуството и порното. Около няколко часа ми отне да се обличам и събличам, да лежа и да стоя, а също през цялото време…

Част 2. На пионерски лагер през 80-те с машината на времето

Връщам се отново назад във времето, в средата на 80-те години. Понеже на по-младите ни читатели, свикнали да слушат прибоя на вълните в гръцко и на Слънчака, докато смучат фрапета и наргилета, вероятно това им звучи странно и неразбираемо като съчинение на възрожденски писател, им разказвам как протичаше една смяна на пионерския лагера в Созопол. Бяхме стигнали до ден седми, когато аз почвам да рисувам русалката и една от отрядните другарки ме пита дали ще нарисувам нимфа за нейния отряд. Нимфата е същото като русалка, разсъждавам аз, обаче се съгласявам.…

Градът, който живее под цветовете на дъгата целогодишно

Прайд и Поход на християнското семейство. В центъра на София. От едната страна са лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансовете и интерсексуалните лица и техните хетеро френдчета. От другата страна: майки, домакини, баби и мъжки бабаити с опънати черни фланелки с родолюбиви образи на революционери. Едните ще се чекнат с пера в гъза, а другите ще ги кълнат и ще викат: “Спасете децата! Гейовете на сапун!”Не ми дреме и за двете български мероприятия. Предпочитам Прайда (и хората, извинете!) в другия си град. Ако имате желание, разберете защо тук: https://queerstories.org/maya-part-2-copenhagen/ Приятно четене!

“Къде ми са детските книжки кажи ми, мой прашен сандък. Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък.”

Юли, 1988. Созопол

Лятото вече е официално тук. И жегата, ох! Значи си трябва топване в морето (и цаца и студена мастика, много ясно!) Припомних си какво написах през юни 2021 с голям кеф за сайта, за който работех тогава. Беше в две части и заглавието е “На пионерски лагер през 80-те с машината на времето”. Почва така… “Къде ми са детските книжкикажи ми, мой прашен сандък.Закусиха сивите мишкис вълшебните букви – язък.“ Така започваше песента към популярния детски сериал от 1979 г. “Войната на таралежите”. Наскоро пак го гледах по телевизията-майка и…

Част 6: Tabula rasa

Сигурно си мислите, че вече съм се възстановила след мозъчния инсулт от 20-и октомври миналата година. Викате си: Оправила се е жената от коварната болест. Минало и заминало вече. Късметлийка! Пак си е на линия Вучето – нали сега вече й четем блога, гледаме й снимките…  Стана ми ясно, че за вас има такъв филм.  И като става въпрос за филм, нека кажа набързо за този! В края на септември през 2001 г. ирландско-скандинавската американка Шарън Стоун, тази много известната, великолепна актриса от Холивуд, онази с впечатляващия си коефициент на…

ЧАСТ 5 : 0% OFF… oт всичко.

В началото на тази история стана въпрос кога за последен път публикувах мой текст.   Няма начин да не знаете, че всеки ден пишех за едни от много популярните интернет сайтове: Webcafe, Mamamia, Chronicle.   Обаче бас държа, че никой не е чувал  какво друго работех. Пишех блога на популярен американски секси мъжки (по-скоро  гейски!) street apparel. Продават бельо, спортни дрехи, бански и разни други. Сериозно. Основателят се казва Андрю… Андрю Едикойси – не е важно. Но уточнявам, че а) той ми беше шеф и б) ме кефеше точно тоя…

Част 4: Мозък. Без мозък.

Ако го  Google-нете, няма начин да не се сетите, че е един от  известните. От световно известните! Не, не е Илън Мъск. И Ким Кардашиян не е. Нито пък OnlyFans модел или някой от нашите, българските чалгари.  Представя се: “Хелоу, здравейте, аз съм Мозъчен Инсулт. Апоплектичен Удар ми викат. Не че удрям нарочно, ама какво да се прави – съдбата си е съдба. Не съм изрод!”  Обича да се преструва на невинен, а като сгaфи безобразно, кърши ръце и се оправдава: “Ох, много съжалявам”, “Без да искам”, “Язък, че умряхте…

Напред-назад, надолу-нагоре, наляво-надясно – Част 3

Тъкмо привършвам тренировката с гирите и лафенето с грамаданския исландец и сестра му, мъжкараната, когато започвам да не виждам с дясното око. Явно съм се заслепила от флуоресцентните лампи в джима. Преобличам се и по навик се меря колко кила съм. После се качвам с ескалаторите да втория етаж на мола и веднага се забивам. В ресторант, много ясно, а не в някой магазин, понеже не съм по покупките, шляенето по бутиците и зяпането на хората (плюс деца!).  Докато си допивам чашата с вино, Б., полу-норвежката ми сестра, се включва…

Питайте патилото, а не старилото… за това, което се случи.

И така.  Питайте патилото, а не старилото за това, което се случи по-нататък  20 окт. 2023, петък. Шефът  от WebCafe, Биров, който на майтап наричам с римско-божественото   име “АнтонИЙ”, ми пише в мейла: Преработи си, Вуче, текста за Хелоуин.  Да, пишеш смешно за Бритни Спиърс, Макрон и Бекамови, обаче махни за Путин – хем не е забавен, хем е плешив. И непременно махни ИЗЦЯЛО българските лица!  Ясна е работата – да не ги обиждам родните известни хорица, щото те не си падат по смешките.  По добре да  си налягам…