Category: БЛОГ

Когато се срещат за пръв път на снимачната площадка на филма “Slogan” през юни 1968 г., Джейн направо е погнусена от външния вид на Серж. Потръпва при мисълта, че ще трябва да си партнира с този мъж и то ще играе негова любовница. За онази първа среща Джейн Бъркин, тогава 21-годишна, сладка и талантлива английска розичка, си спомня години по-късно: “Пушеше цигара от цигара, наливаше се с алкохол нонстоп, беше суетен, високомерен, ругаеше всички, а и изглеждаше така, все едно е спал с дрехите. Което после разбрах, че си беше…

 Антъни, остави го веднага това! Aкано е, маме, ще се разболееш! – Мария-Александра, не пипай кучето! – Майкъл, не тичай, ще се изпотиш! И още, и още звукови команди от майки-орлици огласяват паркове, градинки, детски площадки в междублоковите пространства. И как не! Та нали опасности дебнат отвсякъде: кърлежи в тревата, ексхибиционисти в храстите, улични котки със сплъстена козина и само с по едно око. А да не говорим за  вечните врагове на всеки родител, загрижен за оцеляването на детето му до абитуриентската: ветровитото време и непредвидените от Гери Малкоданска в…

Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.” Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза.  Макар да му е…

Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с “Гугъл” на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо. През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки. О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай…

Първият ми контакт с “порочната” западна музика беше през далечната вече 1980-та, когато за първи път поех в ръцете си плоча не с детска приказка или детелините на Лили Иванова. Държах двоен винил на концерт на живо на най-известните за времето американски кънтри изпълнители! То не бяха Уили Нелсън, Лорета Лин, Чарли Прайд, Доли Партън и… този странен мъж, облечен целият в черно – Джони. Джони who? Джони Кеш, момиче! С напредването на 80-те, интересът ми към американското кънтри замря, потиснат от влиянието на други “покварени” западни изпълнители и групи…

“Мамо, мамо, гледай тая жена колко е малка!” Става въпрос за мен, ако не се сещате. Майката се усеща едва когато се е обърнала при призива на хлапето и погледът й невъзпитано е срещнал моя. Такива сценки, разбира се, се случват постоянно. Ако бях дебела, предполагам, че щеше да е същото. А ако бях И ниска, И дебела, със сигурност щях да се запиша за участие в “България търси талант.” Шегата настрана, да си висок колкото крак на модел на Vicotria’s Secret е кофти. Да си дебел обаче е проклятие. Без…

3 септември: Qualeralik syataq naatitalerlugu10 септември:  Sava siataq17 септември: Nataarnaq uutaq24 септември: Sava suppi Не, това не е програмата на кино-фестивал за алтернативни късометражни филми. Нито пък са  цитати от Шекспир, изписани от някой британец с тежка форма на дислексия. Това е септемврийското меню, което предлага скромното кафене в единствената по рода си Гренландска къща в Копенхаген. Предложенията на предлаганите ястия са изписани на гренландски и включват: пържена гренландска камбала, агнешки стек, пак камбала, и като за финал – агнешка супа. Разнообразието, както е видно, не е голямо, но затова…

Всички приказки за принцеси завършват с “И заживели мирно и честито до дълбоки старини”. Тиквата е станала истинска каляска, лошите са наказани, а принцесата, разбира се, е намерила своя чаровен принц. Една приказка обаче не завършва със сватба и “три дни яли, пили и се веселили”. Завършва с „Почивай в мир“, защото принцесата е орисана да умре точно, когато най-после е намерила щастието.  Това е късичката приказка  за последната любов на уелската принцеса Даяна и нейния принц, но не на бял кон, а на бяла яхта, Доди Ал-Файед.  Задушавана от…

Фейсбук е фантастично място, където хората живеят фантастични животи:  обикалят Южна Америка на колела, борят се с мечки във Врачанския балкан, ядат петифури и пият розе в парижкото Cafe de Flore и, разбира се, се надпреварват да рекламират отрочетата си. Клекнали деца хранят патки край изкуствен водоем. Четиригодишна “принцеса” с рокля на волани и кариочка-котешки уши се кипри пред торта с главата на колежката й Елза, изработена от захарна глазура. Насила ухилени първокласници с нелепи костюмчета като на възрастни понесли букети в целофан на първия учебен ден… Продължавам да скролвам…

Направило ли ви е впечатление как напоследък стана много модерно да се правят всевъзможни тъпи неща, които са на прага на човешките възможности, заради някоя възвишена кауза? Каузата донякъде оправдава тъпотата на начинанията, ама трябва да признаете с ръка на сърцето, че няма особена връзка с главния мозък да изплуваш 50 км само с една ръка (при това другата дори не ти е ампутирана, а привързана към тялото!), за да покажеш съпричастност към съдбата на децата с детска церебрална парализа (ДЦП). Например. Или да тичаш благотворително в кръг в един…