Category: БЛОГ

В по-напредналите общества от малки плясват децата през ръцете, когато сочат някой дебелак на улицата с пръст. Учат ги, че различното е нормално и че различното е cool. Затова хората с Даун играят футбол в парка и работят на каса в супера, инвалидите се возят в автобуса, ходят на кино и на срещи в ресторант, жените кърмят, докато чакат да им дойде реда в банката, младежи с татуси по цялото тяло и пиърсинг по лицето работят като финансови експерти, а петокласниците не заключват Ларс в момичешката тоалетна, нито пък го…

Живяла съм в Осло. Живяла съм и в Стокхолм. И в двата случая като сингъл. Беше интересно, но най-вече поучително. Но когато преди 15 месеца дойдох в Копенхаген, вече не бях сингъл. Местихме се заедно с моя човек от квартира на квартира, опознавахме града, опознавахме нравите, опознавахме кръчмите… Знаете как е. Но както това, че си обут с панталони, не значи, че не можеш да пробваш нови дънки, така и едно гадже не се оказа пречка пред академичния ми стремеж да опозная една неортодоксална на фона на нашите балкански разбирания…

Преди десетина дни редакторката на един американски забавен сайт с многомилионна аудиториа, за който работя от време на време, ми възложи да напиша статия за истинските истории, вдъхновили популярни анимационни филми на “Дисни”. Извиках три пъти “Ура!”, понеже ми беше писнало да разсъждавам върху селфита на Кайли Дженър по клин и лошите прически на холивудските звезди от времето, когато са били тийнейджъри. Още на: http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_299903546_Diktaturata_na_falshivata_Disni-kultura

И така… Започвам оттам, където свърших миналия път. А именно, от пенисите. Които, разбира се, бяха прикачени към живи хора.  Но понеже това не са “Мемоарите на една гейша”, нито “Записките на червените обувки”, ще бъда кратка и дискретна и ще кажа само, че за мен имаше два, а за Тимо  – един. Неговият компенисраше по качествени показатели моите два, заради което аз обаче благородно не му завидях, понеже Тимо по принцип е по-любвеобилен и повече има нужда от ласка и утеха и по-малко от шампанско и сълзи в сравнение…

Още преди да започнат преблемите с Повлеканата, си бях купила билет за Париж. Не бях виждала най-добрия си приятел Тимо от две години, след едно злополучно ходене на море в Гърция през август 2016-та. Причината беше, че Тимо ми се разсърди за едно… нещо и реши да не ми говори известно време. Добре де, “нещото” беше едно от поредните му гаджета, за което имах неблагоразумието да кажа, че има лош моден вкус.   Аз и голямата ми уста – вечни протагонисти в живота, изкуството и любовта! Полетът ми беше на…

След като W.W. смени датата и часа на билета си и си замина за Копенхаген по-рано от предвиденото, аз останах в Стокхолм още няколко дни. Не исках домакинът ми да си каже,  че само съм се възползвала от щедростта му, без да го възнаградя с компанията си. Възнаградих го, разбира се, за което дълбоко съжалих още на втория час, след като той се върна от Киев. Вижте, работата е там, че Фак се намира някъде в аутистичния спектър на психическите разстойства, а аз, понеже съм егоситична кучка, просто не бях…

Казват, че за последните 100-150 години човечеството е напреднало повече в техническо и всякакво друго отношение, отколкото в рамките на 4000 години. Може, може, това всъщност е много интересен факт. Но ако свалим фокуса от глобално на индивидуално ниво, нещата стават още по-драстични. Понеже животът на човек може да се преобърне на 180 градуса за няколко седмици, дни, даже минути. Всъщност това, което е в състояние да срути целия ти живот, какъвто го познаваш в момента, може да се крепи  на върха на езика ти. Буквално. В статиите, които пиша за…

Въобразявах си, че все пак ми е останало малко патриотично чувство, което със сигурност  ще ме удари като с парен чук в момента, в който зърна ламарините на НДК от въздуха. Само че нищо такова не се случи. Единственото нещо, което ме удари, беше миризмата на повърнато откъм задните седалки. Сестра ми ме чакаше на “Пристигащи” на Терминал 1 по дънкови гащи, отрязани до коленете, и тениска с надпис “Addicted to Black”. Беше изненада. Очаквах, че ще ме вземе някой си Боби. Ама ще ме познае ли? Сестра ми вика,…

За да перифразирам известната мъдрост “Човек и добре да живее, умира”, ще кажа, че човек и добре да живее, един ден се сдобива с хемороиди. Напоследък познати и непознати ме критикуват (и с пълно право, разбира се!), че пиша само за това къде съм се напила и колко съм се напушила и, как не ме е срам да говоря такива простотии, нали съм  университетска преподавателка (макар и бивша), и също така, как пък не се намери един да ме “наебе в гъза,” че да се кротна малко! Мд-а-а-а, как пък…

Първи юни започна съвсем обикновено. Късна закуска на терасата, 24 цигари за W.W.  и плуване за мен. Като никога W.W. не беше на работа и остана в квартирата “да си чеше ташаците“ – отговор, който ми бе даден след като попитах какво ще прави в квартирата цял ден. В сауната след басейна се нагледах както винаги на вълнисти венерини хълмове и запотени женски гърбове с обема и формата на гардероби. Датчаните са известни с това, че не изпитват никакви социални притеснения по отношение на голото тяло и затова показват своето…