Вучето и W.W. се местят в нова квартира и ви развеждат из потайностите на гетото

Шест месеца, 124 омлета, 58 авокада, 24 бутилки Smirnoff и десетки топчета тоалетна хартия по-късно с W.W. най-после се изнесохме от спокойното бюргерско предградие Бронсхой, за да заживеем в Nørrebro, тоест  в гетото. Тук обаче достъпът до обществените блага като магазини за храна и алкохол, баклаваджийници, дюнерджийници, банкомати и автобуси е напълно осигурен! В деня на преместването, първи май – ден на радостта от труда, W.W. се потруди повече от обикновено. И ако до този момент се беше оплаквал, че се изморява по цял ден да сгъва тениски и дънки…

Блогът на Вучето вече и на хартия

Здравейте, Отдавна не сме се “виждали” в тази платформа, но се надявам да компенсираме с виждане на живо на следните дати и места, където ще се случи представянето на книгата ми “Животът на Вучето от понеделник до неделя” (http://books.janet45.com/books/1222) Дати на представяне: 03.05.2017  София, Книжен център “Гринуич”, 18:30 (http://www.greenwich.bg/) 04.05.2017  Пловдив, клуб “Bee Bop Cafe”, 18:00  (http://beebopcafe.com/) Заповядайте! Ще ми е приятно да се запознаем лично.      

Вучето и W.W. се сдобиват със странен съквартирант

Едно от предимствата на това да си роден в богата европейска страна и в заможно семейство от малко над средната класа е, че можеш да си позволиш лукса да живееш като пълен бедняк и прошляк. Нека да обясня какво имам предвид, понеже за тези, които живеят в крайни софийски квартали или, не дай си боже, във Видин, това твърдение може да звучи доста абстрактно и невероятно. От три благословени месеца вече аз и W.W. живеем в един от хубавите квартали на централен Копенхаген – Бронсхой. Тук няма забулени невести с…

Вучето чете безплатен вестник в градския транспорт и съвсем си изгубва патриотичното чувство

Когато си „македонско девойче“ и изведнъж  заживееш в космополитен град като Копенхаген, трябва постепенно, ако не можеш моментално, да се отърсиш от стереотипите на ежедневието в нашата грохнала от „изконни български традиции, вярвания и обичаи“ България. Която, между другото, намразвам все повече и то не поради факта, че заобичвам Дания като майка-кърмилница, а понеже започвам да виждам нещата с очите на човек, който се е отдалечил на достатъчно безопасно разстояние от своя насилник. И, опа-а-а-а, светът изведнъж изглежда различен! И не е само в черно-бяло! Има си цветове! А цветовете…

Вучето отива да гласува

Ще ви спестя съспенса и, за да не се налага да четете до края, за да разберете за кого съм гласувала, направо ще си призная, че така и не стигнах до българското посолство в Копенхаген. Предполагам, че вече сте изпълнени с възмущение, задето не съм си размърдала задника и сега, заради мързела ми, ще пропадне президентският вот, а гласът ми ще бъде подло експлоатиран от зли политически мародери. Само че, ако вас не ви домързи и дочетете докрай този блог, не само че ще ме реабилитирате, ами и ще ми…