Category: БЛОГ

Ако следите редовно блога ми, сигурно вече сте се убедили, че сред българите, които са решили да емигрират в чужбина от скука и ненавист към домашния си любимец, а не от икономическа принуда (а в тази категория попадаме общо шестима човека, без да броим  Лорд Евгени Минчев, който живее в Лондон, понеже …ами понеже е лорд, а не можеш да бъдеш лорд в „Ботунец“ или „Младост“ ), аз заемам първо място по лош късмет и безхаберие. Разбира се, никой не е казал, че още със стъпването на датска земя преди…

Стигна се и дотам – да си търся работа! Понеже, както знаем, човек добре и да живее, все някога трябва да си плесне два шамара и да си каже: „Е не може повече така – по цял ден кафенца, бира, Netflix, мастурбация, сандвичи със сьомга, пак бира, цигарки на терасата… Трябва да си намеря занимание, което да ми носи доходи!“ Понеже, сещате се, Дания е много, ама много скъпа държава. Само докато си седиш и безобидно си дишаш датски въздух и вече си похарчил стотина крони. Затова не е зле…

За да заживее човек в друга държава, особено в една от най- „белите“, както има такъв израз, е необходимо да бъде картотекиран, фотографиран, вписан в N брой списъка и регистри, пак да бъде фотографиран и така около два месеца ходене по мъките, реди да се превърне от нормално биологично същество в реална социална единица на обществото. Отивам миналата седмица в Danske Bank, която е нещо като БНБ за Дания, и си чакам прилежно да ми дойде редът, за да говоря с някого на фронт-деска за отваряне на банкова сметка. Идва…

Датчаните, особено столичаните, и особено тези, чиито фамилни имена завършват на –sen и не са продукт на междурасови сексуални актове, са по презумпция добре сложени, руси и не миришат, когато се потят. Някои от тях изглеждат толкова нереално перфектни, че човек сериозно започва да се съмнява, че изобщо ходят по голяма нужда и им растат пубисни косми. В Копенхаген е чисто и подредено. Сигурно от птичи поглед градът прилича на Lego Land. Тя СИ Е Lego Land всъщност![1] Никой не пътува гратис в градския транспорт. Просията е забранена със закон.…

Дания е чудесна за живеене страна, няма спор. Още повече е чудесна, ако човек е от женски пол. В началото на тази година  едно съвместно проучване на фирмата за брандово проучване  BAV Cosnulting и Университета в Пенсилвания, базирано на интервюта, проведени със седем хиляди жени, показва, че Дания e „the best country in the world for women to live”. Само че, скъпи дами, и вие, господа, минали няколко пъти под дъгата, не бързайте да опаковате куфарите си и да потегляте за Дания! Понеже, независимо че средностатистическата датчанка може да си…

Семинарът, на който Сестра ми ме записа БЕЗ МОЕ РАЗРЕШЕНИЕ, е толкова безсмислен и тъп, че ако беше нож, нямаше да мога да си прережа и една вена. Лекциите са безкрайно скучни, лекторите също. С едно изключение, за съжаление, твърде кратковременно. Влизам една сутрин в залата и както винаги съм си набутала слушалките на телефона почти до вестибуларния апарат, за да не ми се налага да поздравявам или, не дай си боже, да се социализирам с някоя от подстриганите на черта, безформени и безобразно лошо облечени учителки по норвежки език…

Освен с циганията, лошо облечените хора и темерутщината Осло ни изненада и с коренно различен климат от копенхагенския. Докато в Копенхаген дори и при най-оптимистичната прогноза човек не бива да излиза без чадър, шлифер или поне найлоново кисе, което при нужда да си сложи на главата, то в Осло е задължително да  намажеш със слънцезащитен лосион откритите части на тялото си, ако не искаш да изгориш на потник. Или на еспадрили, какъвто беше случаят с W.W. Друго дразнещо нещо в Осло освен неочаквано топлото време, е, че тук очевидно прекаляват…

Всеки път, щом започвам да мрънкам, че съм депресирана и единствените съобщения, които пращам на Сестра ми във Viber, се състоят само от три букви – FML[1], тя прави нещо, за да ме ободри с ентусиазъм, който повече би й приличал, ако правеше това срещу заплащане. Или ще ми зареди банковата сметка, или ще направи някоя тъпотия, за която обаче е убедена, че това ще ми се „отрази добре“. През април, когато пак исках да се хвърля под влак, тя взела, че ме регистрирала на летен семинар за университетски преподаватели…

(Един разказ на W.W.) Казват че всяко начало е трудно, но който и да го е казал, доста е смекчил обстоятелствата. От четири дни слушам как Вучето казва ‘Е-се-е-е, не ни е ден днес!“ Аз обаче бих казал, че не ни е седмица! През тази първа седмица в Копенхаген си “купувам” чехли от 8 дни!!! Вучето си купува ленти за депилация на лицево окосмяване от 4 дни! Но ще кажете –  виж ги тези живеят в такъв красив и спокоен град като Копенхаген, пък се оплакват за глупости. На което…

Колко време му трябва на човек, за да измине разстояние от няколкостотин метра в наши дни? В цивилизовани условия, имам предвид, а не като да сте в пустинята и да вървите пеша със сандали, които постоянно се пълнят с горещ пясък? И още по-конкретно, ако се намирате в страна, която понастоящем заема трето място в световната ранглиста за най-добра за живеене? Отговорът е: два часа и половина. Но само при условие, че сте тъпи като нас с W.W. Неслучайно хората ни казват „Черната и Русата Златка“. Тръгваме, значи, днес да…