Category: Архив (2014/15)

Не съм чудовище. Изглеждам прилично за възрастта си, но то е , защото през шест месеца си правя процедури с ботокс, а само преди месец доктор Дойчинов ми направи 90 подкожни убождания с тъничка като смукалцето на мъжки комар игличка, за да вкара под кожата на лицето ми хиалуронова киселина. Ходя на фризьор на всеки две седмици, ям броколи, киноа и салати, а в четвъртък и неделя ходя на фитнес с електростимулация и личен треньор, което струва майка си и баща си. Купувам си скъпи чанти и хубави дрехи, но…

Много ми се иска да има свободни работни места за професионални пиячи. Не става въпрос за дегустатори, нито за технолози-енолози, нито за експерти-сомелиери. То се е видяло, че от академичната ми кариера няма файда. Затова искам да си намеря работа като пияч на пълен работен ден. Мога да предоставя впечатляващо CV, в което е описано подробно завидния ми опит в областта на битовия и социалния алкохолизъм, както и да демонстрирам на живо уменията си по специалността, ако бъда поканена за интервю. Моята наскоро съкратена приятелка Калина също си търси работа.…

Всички философи от всички възможни философски течения от древността до днес са се опитали да дадат отговор на един фундаментален въпрос (измежду всички други супер важни екзистенциални въпроси), а именно: Има ли живот след смъртта? Материалистите, например, смятат, че няма такъв. От друга страна квантовата механика дава много възможности за доказване на противното, ако приложим постулатите й на макро ниво. Само че нито едно течение досега не се е изказало по въпрос има ли живот след уволнение и ако да, под каква форма се развива той. Е аз ще ви…

Ако трябва да парафразирам Мечо Пух така, че да звучи като нещо, което е в моя стил, тогава бих казала: „Колкото по-малко, толкова по-малко!“ В случая става въпрос за пари. За какво друг. Акъл си имам. Той няма как да намалее (освен ако не настъпят някакви необратими биохимични процеси в него, в резултат на което не започна да се изпускам неконтролируемо в гащите и  не започна да се обръщам към котката си с „госпожо Петрова“). Имам си и половин бутилка чилийско вино, което ще ми стигне за тая вечер. Имам…

Текстът е авторски на W.W. Това си бяха две незабравими седмици, само че в нашия случай под „незбравими“ трябва да се разбира „незапомнящи се“. Не че страдаме от Алцхаймер, а по-скоро от (лека?) степен на нещо, завършващо на -лизъм. През двете седмици посетихме: 0 музея 4 парка 53 клуба/ дискотеки (не че самият аз помня всичките и кои точно, но банковите ни сметки сочат към това число) 14 магазина за алкохол (И пак уточнявам: банковата сметка сочи към това число, не че съм ги броил!) 9 ресторанта 6 туристически must-see обекти…

За първи път, откакто водя този блог, седя пред празния екран на лаптопа вече трети ден и не знам как да започна. Със сигурност не става дума за писателски блокаж. По-скоро е невъзможност все още да овладея предизвиканата от това пътуване емоционална лавина, която ме помля, разпердуши и фатално разчлени главата от тялото ми. За две седмици в Ню Йорк не можах да видя Статуята на свободата (нито от близо, нито от далече), понеже времето не ми стигна от пиене. Не знам кой е авторът на прочутата скулптура, но затова…

Няма как напрежението от предстоящото ми пътуване до Ню Йорк, както и финалните дни от, силно се надявам, последния ми оперен сезон в благоевградската La Scala на тъпунгерите (разбирай университета, в който работя) да не се отразят на: –          съня ми –          апетита ми –          мастурбационните ми навици –          писането в блога –          кръвното ми налягане –          желанието ми да се сбия с всеки срещнат, който ми поиска „некой лев да си купа нещо да ям, ма како-о-о-о!“ или просто ми пожелае приятен уикенд. Ще поясня по отделните подточки. Заспивам…

Да-а-а, точно така – човек и добре да живее като заклет американофоб, рано или късно му пада пердето и решава, че е крайно време да посети страната на Чичо Сам. Пък било то и само за да си избърше демонстративно задника с еднодоларова банкнота, от която в ануса му проницателно се взира всевиждащото око. Или да застане по средата на Times Square с картонена табела, овесена на врата му, на която пише „If you do not believe in Jesus, you will be sent to where I come from!”[1] А това…

Напоследък нацията пак изтрещява и това е така, понеже върху главите ни се изсипват ежедневно тонове лайна под формата на разкрития за чудовищни постъпки, извършени от привидно нормално функциониращи в обществото индивиди. Ето и сега, докато си пия сутрешното кафе (без нищо освен канела в него, заклевам се!), гледам репортаж в предаването на Люба Кулезич, в който се разказва (и се показва!) как съученици в продължение на девет години издевателстват физически над дете, болно от церебрална парализа.  И това е само за „добро утро“. По-нататък неделята ни със сигурност ще…

Връзките не са трудна работа. Просто повечето хора не осъзнават, че колкото повече се опитват да се впишат в някакъв стереотип на поведение и разпределение на ролите, толкова повече нещата се преебават и в крайна сметка не получават нищо от връзката освен размазана от рев спирала по бузите, строшен преден фар на беемве петица и, не дай си боже, бебе, което по всичко прилича на тях,  но в един определен период със сигурност сере повече от тях. Ако обаче имате сетивата да прецените реално и без емоции партньора си, и…