Category: Архив (2014/15)

Събота вечер е, но аз решавам да не излизам с двете си единствени приятелки, останали ми на този свят, Кака Марето и Калина, понеже след като съм прекарала почти цял следобед в изтощително пазаруване в столичен мол, ме е свила интракостална невралгия. Отстрани, вдясно. Прилича малко на болки в черния дроб, но не е. Проверих. Понеже черният дроб (в случай, че вече е гангренясал заради скоротечна цироза) няма как да боли като се изкашляш. А иначе интракосталната невралгия боли, та майката си трака. Вместо да се напивам с гореспоменатите жени…

Днес ми беше първият фактически работен ден  след продължителната лятна ваканция и още по-продължителния отпуск по болест след операцията на коляното.  Събитията от предната нощ обаче превърнаха този първи работен ден от „наесен – с песен“ в „гарванът грачи грозно, зловещо“.  Предполагам, че не очаквате да чуете, че съм се съсипала от градинарстване или благотворителна инциативност и затова не съм се чувствала отпочинала на сутринта, а по-скоро, че съм се размазала oт чернодробно вредни занимания. И си беше точно така. С W.W. започнахме с кротка постна вечеря и завършихме в…

Така си и знаех. Начинът, по който започна вечерта в четвъртък (виж предния блог-пост), предполагаше неведро събуждане на другата сутрин. Петък. В 10:45 се пресегнах със затворени очи към нощното шкафче и заопипвах за мобилния си телефон. Но вместо него, ръката ми попадна в чашата с недопитото уиски от снощи. Попитах W.W. дали го иска, а той само измуча: „Нееее. Обаче викни на Базука да направи кафе, ако обича.“ Докато приготвях сандвичи с ементал, се сетих, че единственият ми ангажимент за целия ден, е да се изсера и да се…

Стереотипното мислене е продукт на цивилизованото общество. В момента, в който осъзнаете, че сте преминали от фазата на детската спонтанност при възприемането и наименоването на проявленията на човешката природа във фазата на шлифованото до блясък мислене на модерен гражданин, знаете, че безвъзвратно сте загубили трезвата си преценка за нещата и хората. Пример: Когато сте на четири и видите жена, която  при ръст 165 тежи 98 кг и, която между прочем е шефка на майка ви, не може да се стърпите да не попитате: „Защо си толкова дебела?“ Майка ви светкавично…

Едни скорошни събития в иначе скучния ми (на пръв поглед!) живот на преподавателка, която живее сама с котката си и използва anti-aging козметика, ме накараха да се замисля за някои по-нестандартни любовни конфигурации. Мислили ли сте си някога как ще реагирате, ако един ден се приберете вкъщи и заварите жена си с друга жена в леглото? Естествено, главните варианти са три: Вариант А. Потривате доволно ръце, набързо се събличате и се присъединявате към дуото. Разбира се, в тази ситуация трябва първо да съобразите да не сте се вмирисали на пот,…

В предишния пост стана дума за новия ми частен ученик, Емо с ресторантите и неговата авангардна теория за хищническата природа на афро-американските вагини (все още необнародвана в никое престижно медицинско издание). Днес герой на блога ще бъде другият ми частен ученик с почти шестмесечен стаж като такъв –  д-р С. Д-р С. е вътрешен хирург и въпреки че е прехвърлил 50 години, неговата мечта също е да се изнесе към норвежката обетована земя så snart som mullig[1]. Той обаче не е толкова привлечен от  идеята да живее в общество, където…

Честно да ви кажа, мислех си, че традицията бащата да одобрява момичето, което синът си е избрал за съпруга, е останала в 1956-та година – при къщите с дуварите, кочовете, свинските тестиси с извара за закуска на работниците на нивата и свекървите с мустаци. Обаче не! За някои българи, при това от цивилизован тип – тия, които говорят по смартфони, носят кожени якета и предпочитат в салатата им да има рукола вместо кромид  – традицията е по-жива от всякога. В това се убедих тъкмо днес. От две седмици имам нов…

Помните ли оня пост, в който се оплаквах, че приятелят ми W.W. никога не се обръща към мен по име – нито с моето собствено, нито с някое от изтърканите кулинарни и зоофилски клишета като „захарче“, „коте“, „сърничке“ и пр.?  И аз съответно се опитах да стигна до сърцевината на този психологически феномен, изтъквайки няколко причини, поради които това е възможно да се случва. В крайна сметка въпросите ми останаха без задоволителен отговор и аз бях на път да се откажа от научните си проучвания, ако вчера, най-неочаквано, разговорът ни…

През 1999 г. Уитни Хюстън и Енрике Иглесиaс извадиха общ хит, в който се пееше така: “Could I have this kiss forever?” Човек обикновено не си дава зор да се замисля върху лигавите текстове на любовните песни, понеже са пълни с тъпи фрази като : „Lucky that my breasts are small and humble/ So you don’t confuse them with mountains” (Shakira, Wherever, Whenever) и “Sometimes you’re crazy and you wonder why/ I’m such a baby/ ‘Cause the Dolphins make me cry”(Hootie and the Blowfish, Only Wanna Be With You). Обаче…

Не си спомням чия беше тази теория, но ако има една обща социална склонност, която хората, където и да се намират по света, проявяват, това е склонността да се асоциират в групи по принадлежност. И не говорим само за  групи с фундаментално установени устои като политически партии, АА – клон град Сандански, Група на майките с деца със синдрома на Даун, Клуб на привържениците на футболен клуб „Ботев“ Пловдив, Warcraft freaks, съседска група за взаимопомощ срещу склоняване към насилствен секс от страна на бате Дончо от 7-ия етаж, и пр.…