Category: Архив (2014/15)

Има една поговорка, която особено харесвам, а тя е, че парен каша духа. Само че в ония първи месеци на връзката си с белгийския аристократ, Божан още не се беше опарил и затова единственото нещо, което духаше, беше скромния пенис на Мартен Санберже. И колко блажени само бяха тези първи месеци! И как само береше с пълни шепи плодовете на къртовския труд, който беше положил, за да се раздели с  манталитета си на кьопаво селско хлапе и да надене ризницата на бял воин, оцеляващ в джунглата на корпоративна София, но…

Скъпи читатели, От днес започвам нова серия, този път посветена на един нов герой, който обаче, надявам се, няма да ви се стори по-малко забавен от вече познатите ви. И не забравайте: ВСЯКА ПРИЛИКА С РЕАЛНИ ХОРА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА! Приятно четене! Божан е един от общите приятели на Тилко Канаферов и Тимо още от времето преди пътищата на тримата да се разделят и Тилко да се влее в редиците на корпоративната  армия на  сините якички, Тимо да живее в Париж в апартамент с големината на килер за…

Едва ли има човек, който да не е сънувал, че отчаяно търси тоалетна, а когато в крайна сметка намери такава, все се случва нещо, което да възпрепятства пълноценното й използване – я тоалетната чиния ще е оплескана с лайна, я ще липсва врата и на практика ползващият я е изложен на погледите на минувачите, я нещо друго. Психолозите обясняват този вид сънища със рестриктивните механизми, които нашето супер-его[1] упражнява върху първичните ни инстинкти, т.е. дори насън действа безотказно една подсъзнателна сила, вторично придобита и затегнала примката около врата ни още…

Скъпи читатели на блога, Днес представям на вашето внимание един друг гостуващ блогър, който вече задочно ви е познат, тъй като на няколко пъти е бил споменат тук под псевдонима “Тимо”. Той е на 32 години, но  се познаваме, откакто беше на 17 и все още не му никнеше брада.  Приятно четене! * * * Тази сутрин се събудих още по първи петли (тъй като живея в Париж, петлите са просто многозначителен символ). Усещането, че нещо значително ще се случи, ме накара да приседна тревожен на ръба на леглото ми…

Положението към настоящия момент е следното: Все още разполагам с два броя долни крайника, единият от които временно е имобилизиран. Казвам „все още“,  понеже можеше да ме е нападнала мечка по време на планински преход и в резултат на дълбоките рани да ми бяха ампутирали единия крак. Или пък да бях попаднала в горе-долу същия сценарий, само че с акула (макар че този вече беше режисиран от Стивън Спилбърг при това неколкократно от 1975 г. насам). Заради собствената ми кьопавост (за която лесно бих могла да използвам и евфимизма „нeопитност“)…

страшно (за разлика от сегашното). А това не беше никак добре, понеже Кака беше наддала с двайсетина килограма и изглеждаше така, сякаш беше погълната боен кораб „Бисмарк“. По нейни мъгливи изчисления бебето трябва да е било заченато точно на Нова Година, под въздействието на поне един литър алкохолни напитки с различен градус. До момента, в който разбра, че е бременна, беше продължила да си пафка цигарки като казак и да си пие „ромче с количка“, и затова новината за бременността леко я стресна. Ами ако микроскопичното ембрионче беше вече пасивен…

Една от последните ми nights out с Кака Марето преди да вляза в болница за операцията на коляното се случи в самия края на академичната година, при малко нестандартни обстоятелства. Както знаете, аз преподавам в университет и тъй като съм симпатична ексцентричка с леко педофилски наклонности (в смисъл, че си падам по мъже с по двайсетина години по-млади от мен), се радвам на голяма популярност сред определени кръгове студенти. Да кажем, по-революцонните от тях. Голямата ми популярност пък проправя пътя на голямото доверие, а то пък е предпоставка за облагодетестването…

В деня на изписването ми от болницата не можех да се чувствам по-напрегната и нетърпелива. Не се бях къпала от пет дни и ми се струваше, че вече мириша на труп. Чаках моя верен SWAT отряд (състоящ се от главен сержант Сестра ми и сержант Тилко Канаферов) да щурмува отделението по артроскопска хирургия, както беше по план, точно в тринайсет-нула-нула.  Във вените ми се изливаше последната банка антибиотик, а по телевизията течаха коментари за сваления малоазийски пътнически самолет с 298 пътници на борда. Когато напрежението стигна връхнатта си точка и…

И ето че се озовах в болница. Не е като да съм попаднала тук инцидентно – след катастрофа с влак, например,  но въпреки това всяка хоспитализация е голям стресор, който  може да отключи  различни  непривични  емоционални състояния.  При  мен емоцията премина от  еуфория (заради победата на Германия на финала и внезапното ми влюбване в Нойер) до сковаващ страх  при мисълта, че ще прекарам следващия месец на  патерици и с шина на крака, за да даде време на закърпените ми коленни кръстни връзки  да закрепнат. След само четири часа сън, трябваше…

Че има нещо гнило в Дания, се знае отдавна. От петък вечер обаче за себе си установих,че има нещо гнило и в Норвегия. Оставих се на един норвежки пенсиониран журналист да ме изкуши да се напия с него. Това нямаше да е кой знае какво събитие, понеже аз със или без пенсионирани норвежци, пак мога да си се напия, но в случая имаме утежняващи вината обстоятелства. С Харалд Хорфарге се запознах през пролетта, когато той и българската му годеница (местна бивша спортна надежда, а понастоящем попрецъфтяла притежателка на баничарница в…